Сигурно не съм те разбрала правилно.
Копелето Горе, обаче, го няма. Вероятно се е мернало, колкото да ни разкаже като кратък виц и е зацепило на по интересно място. Сами сме. И само ти, само ти, лесно става самоти.
Аз съм оная патка, за която пишеш. Крокодилът ни вероятно е различен, но баш в този момент това няма никакво значение. Излиза, че да очаквам искреност е кофти работа. Dа проявя моята - още по. И взаимността леееко заприличва на илюзия. От болящите много. После почва да ми се убива. Заради прецаканото доверие. И заради усещането, че съм патка. Хубаво - такава съм. Нататък чак толкоз варианти няма. Dа стана крокодил е малко вятър работа. А патка, която има съзнание за патка, точно патка ли е. И защо, по дяволите, нормалните неща трябва да ни правят луди.
Между другото, случайно попаднах на курс по крокодилизъм, таман бяха стигнали до `цени` и ` плащане на цената`, пишеше : не се плаша от окровеността. Посмях се, изхрачих няколко люспи и си тръгнах.
Сега си търся паток. Ако видиш някъде, щото - не може да няма, упъти го. Адреса сигурно го знаеш : шестА*глУХА

Послеписът ли?! Ето : Dано не съм те разбрала правилно.
Сериозно

На кьорав цветове не се обясняват, освен ако имаш едно - две излишни безвремия