conditioning
това се случи толкова отдавна
и макар всеки ден да бе упражнение
мъчение бе за душата пътят
който ще да търси липсващите дни
край изворите в кратките почивки
където е разпръснат смисълът в калта
и водата прелива безучастно.
какво да правиш, изкаляй се до носа ако искаш,
ще усетиш ли пак радостта
и ще почувстваш ли вдъхновение и сила
както за първи път
споменът дали ще те обземе
или ще се оставиш на забравата
защото всичко което имаш
е сега това.
въпросът основен:
къде съм тръгнал и чий пратеник съм аз.
и ако този път за мен, със мен, при мен аз съм
защо изобщо тегля тежест в себе си на таз земя
затова
аз научих се да бъда нов пътник.
пътища вече нямаше, нито олово в моята душа.
защо змиите да са опасни.
или защо
твоите думи да ме отравят.
аз калих се вече и скрих петите си от теб.
така ще продължа
и не ме интересува.
нито бъдещето ти, нито големият ти план.
всичко, което има ще се случи.
но моят джакпот е изтеглен сега от вечността.
затова поех аз пак уверен
и по-задълго застоявах се в мига
когато чувствах себе си свободен
от теб , от вас,
и от всичките деца; от пакостите,
желанията гръмки, които трябвало
за мен, за нас,
и за душата
това да правя и това да бъда аз?!
нищо не е вярно,
преди днес аз погледнах
и ако поговоря с него
сигурно той ще одобри
защото винаги ще има какво да става
но кой е казал, че ставащото е в свобода.
и никой няма да бъде там тогава,
защото всички вие сте сега.
не изпълнявайте живота си
заради припозната радост,
и собствената ви тъга.
allomorph
|