|
|
| Тема |
 Oмайница на силите ми диви |
|
| Автор |
bql_stih (motiv) |
|
| Публикувано | 21.02.06 06:15 |
|
|
|
Ти тръгваш в ранна утрин
със пусната коса
по мокрите треви,
сред мъгли заспали
лъчите още не поели…
Отпила от ручея вода,
между твоя дом
и моята постеля…
Красива си
сред нощ стопена
между диханията на нашите тела…
И боса виждам те
как ставаш самодива,
сред стъпките ти има и цветя,
омайница на силите ми диви,
разкъсала си белите ми ризи…
… и няма свян във дръзката ти красота.
А погледът ми е безсилен,
пътеките ти скришни…
… там чезнат белите нозе…
Усмихнат ще съм денем
ала безутешен…
Ще сбъднеш ли отново с мене
немирните движения на голите си рамене.
| |
| |
| 
|
|
