|
Тема |
Така е [re: Tя,ckopпиoн] |
|
Автор |
Пилиrpим (Пътник) |
|
Публикувано | 20.01.06 21:50 |
|
|
Смъртта като любима и обичана е поетична метафора с прагматичен корен. Сигурно всеки ще се съгласи, че смъртта е неизбежна и от тук идеята, че само тя никога няма да те изостави и един ден ще те вземе завинаги в прегръдките си. Я си помисли за кой човек би казала, че никога няма да те изостави и забрави? Има ли такъв?
Може да изглежда малко зловещо, но на мен ми харесва. Има едно сигурно нещо в живота и това е смъртта. Каква по-голяма тръпка от това. И като ти светне този факт, вече ти се иска да живееш с пълна сила. Няма пречки, няма задръжки, което казваш и ти... Как да не обичам смъртта, след като тя осмисля живота ми, макар и по такъв странен и категоричен начин?
Пиша не само за смъртта. Живот и здраве, ще пускам и други неща
|
| |
|
|
|