Ако има поезия в тези 4 куплета, тя е в последния. Първите три са... Стават единствено за текст на някоя чалга. Опитай се да ги напишеш пак. В последния също има недоизпипани неща. Тези "черни" звезди не могат никак да бъдат обяснени. Освен това "морето", така както е в момента, сякаш е сложено само за да има рима.

Ето два, сглобени набързо варианта:

Защото вятърът съм край морето -
затрупвам с пясък твоите следи,
политам волно, лудо към небето
и къпя се в безкрая от звезди.

и

Защото съм прибоя на морето,
с вълни отмивам твоите следи,
и вятър съм - политам към небето
и къпя се в безброя от звезди.


Сигурен съм, че ще се намерят и други.


Все пак ако решиш да не пишеш наново първите куплети направи следния компромис:

На всяка цена махни втория. Звучи най-подигравателно, най-чалгаджийски и е главният съсипвач на стихотворението.

В третия куплет замени "слабост" със "сила" защото така, както е в момента е лишено от смисъл. "Черупката" също не е много удачно използвано. Т.е. да се получи нещо такова:

Ти силата ми няма да надвиеш!
Крилете ми и тях не ще пречупиш!
Черупката ми няма да разбиеш!
Прозореца ми няма да захлупиш!

Или още по-добре нещо като това:

Ти моя дух не можеш да надвиеш.
Прозорците ми няма да захлупиш.
И вярата ми няма да разбиеш.
Крилете ми и тях не ще пречупиш.


Накрая: Убеден съм че има и други варианти, които да откриеш, да са си само твои и да са по-добри от началния.

Успех!

Всичко написано от мен -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите