да ти призная...и аз бих могла да се изгубя в твоя свят....

това което казваш за думите, и всичко което се влага в тях.
според мен, всеки има собствен начин да изгражда пътя по който стига до другите хора и общува с тях. Начина на изказване, думите, и това което се влага.
за някои, тва представлява нещо като буфер, пространство в което се постига равновесието между две различни по вид пространства (for example, м/у мен и теб). в него се правят нещата на един по-предварителен план преди да се стигне до същността на човека (отчасти може да се приеме и като един вид защита) - уточняват се граници, залагат се капанчета, примамки, ...точно от същността на конкретния човек зависи, как ще изглежда и какво ще бъде това пространство. зависи и от силата му дали ще може да "увлече" и от способностите му - дали това ще бъде интересно за другите. ако мога образно да се изразя - нещо от сорта "много му върви лафа" :)))
дали двама души могат да бъдат заедно и да правят разни неща така, може да се разбере в значителна степен от това, дали могат да разговарят :-)). това е моето мнение...
ако има нещо което не се харесва или дразни, тук му е мястото да се изясни, щото натам...когато работата отиде отвъд думите - направо си боли :-)

останалото е вече на други нива....

ама стига съм теоретизирала....

да опитам....

~~~