Старци са и в градината им нищо не расте, щото ги мързи да копат. "Повтарям се", казва стареца и отива да пикае, преди да е станало късно...късно е. Прилива дойде...малко преди да стигне до кенефа. Очите му са обърнати към бабата, която приближава застрашително с точилката, голяма и величествена, като пълнолудието. "Причуват ми се крачки". Старецът се опитва да хитрува, идва санитарят. Санитарите. Плуват като корабчета, от ръба на вратата, до ръба на бялата риза, с дългите ръкави. Костите се търкат една в друга, тоя път яко ме вързаха. В тъмнината покълва мъх, тъмнозелен, обядът ми. Пъхат ми го, под вратата. Някой ме вика. Изпуснах си залъкът, полазиха го залъкоядите. Слизам при тях, т.е., лягам на дюшемето. Дъските се отварят и ме наплюва, баси дюшемето. Някой ни вика. Дошли са майсторите, най-сетне, ще сменят това скапано дюшеме, с чисто нов ламинат.
Още малко......пак си напиках. Само още веднъж да....айде, в новата стая.