виж споко, нормално е, но като изпадне човек в такова състояние, е добре наистина ди си каже, ок, обаче свършва, чувстваш се кофти и има причина да се чувстваш кофти, и общо взето защо пък като се чувстваш кофти, да трябва да се чувстваш добре, всички ли трябва да са усмихнати, не може всички да са усмихнати, случва ти се нещо гадно и най-грешното, което може да направиш, е да си подтискаш емоцията, това е реакция, която е добре да се изживява докрай, номерът е обаче и да разбереш кога реагираш адекватно и кога се самонавиваш. а това за ролите, май е от възрастта, защото всеки се търси около 20, с единия крак си още в даскало, с другия си в територията на "големите" отговорности, животът доста се е променил всъщност, на мене безгрижните годинки мноо ми липсват и определено не мога още да се напасна добре на новата възраст. но не е само заради това, аз примерно просто си имах тенденцията да мисля негативно,сега се опитвам да я променя, защото нещата не са лоши или добри, ние ги интерпретираме като такива. а това да се мисли постоянно негативно, вече ми става досадно, сега желая да съм много много спокоен.
напиши си на едно листче каква искаш да бъдеш и направи план за развитието си, или просто отиди да си поговориш с някой, който не те познава, който е гроб за тайните ти, но който е способен и да даде добри съвети как да се смееш по-често, като: никой не иска да те превръща в захилена шарена барби, а по-скоро в рефлексивен човек, който е в състояние да се управлява и разбира...

а аз искам да умра понякога, защото много ме е страх от смъртта и остаряването, надявам се да свикна, защото е мъчително,

абе проблемът ни е, че супер много мислим...