Нали е форум за поезия...:

Големи работи

Обикновено, когато почвам да се къпя,
ти се шмугваш при мене в банята, сега ти се налагало,
не си виновна, и ето те седиш на обръча.
Благоприлично изчаквам (евентуално дискретно
се плицикам) края на процеса,
незабележимо понякога във въздуха подушвам,
ти миеш си ръцете, после излизаш, набързо всичко,
за да не ме смущаваш дълго време
(което вътре е , то вътре си е, таквиз са вече баните).
Отначало вътрешно се позахилвах, я, каква ми
искреност тук между нас вирее,
нещо прекрасно, такъв съм си, пред мене може да вършиш
и това, нищо човешко не ми е чуждо,
но последния път посрещнах със ”сега ли точно пак” подканящата ме
молба да поизбързам, която изложи със свеснителна усмивка.
”Защо сереш тогава само , когато аз се къпя?” - извиках
най-накрая, дотам се стигна,
но не си мисли, че сърдя се, когато начумерено излагам всичко туй,
всъщност само си се ядосвах, защо не е отделна
тоалетната (нещастен свят),
вече дори това не ме вълнува.
Радвам се на всичко туй - нали ми вярваш?
Вече дори и не поглеждам как ръка протягаш за хартия,
как отзад бърникаш, суетиш се известно време,
извръщам поглед, зяпам плочките (и не защото ти не ме интересуваш),
вече не те разпитвам, X. целувал ли те е или само дето
не искаш да го си признаеш,
не разбунвам тайните ти, ако ги има, и отдалеч поглеждайки те
възхищавам ти се в една по-чиста форма,
ти станала си по човек, и по-далечна, по жена в очите ми, разбира се не
само зарад тоалетната,
и някак си тогава пред мене и смисълът му замъждуква,
каквото и да стане, каквото и да е било,
и даже ако някога от всичко оттегчени, аз теб, ти мен, със всеки срещнат,
дори и тогава значи, вече има някакво безвремие помежду нас,
и аз днес вече като поет маниакален от всичко,
от всичко твое отново и отново правя стих.


****
Избиваща екзема

Сега вече не ще опипвам
гърдите ти,
в ръка само смъдящите мехурчета
ще усещам
вместо кожата на шията и на бедрото ти:
нито ти, нито аз ще изпитваме наслада.
Преструвам се на равнодушен,
не бива и да си помислям
за ситуацията, в която съм, която предизвиква
акутно състояние на възбуда.

Ти обаче може да правиш всичко:
Само че преди това пренеси ме от стола до леглото,
свали панталоните ми, разкопчай
ризата ми и оттук нататък само от теб зависи,
фантазията ти нуждае ли се от указанията
на ръката ми, когато
отметнала косите си, които падат в лицето ти,
глава вклиниш между краката ми,
може да стигнем до легло или земя,
и под това не подразбирам родна земя,
а - желание на трета - под, килим.
Като бутилка бира може да го хванеш,
която преди да отвориш внимателно оглеждаш,
или го хващаш като чук в едно
споен с ръката ти, сякаш е тенисракета,
човек обикновено тези неща ги научава от по-опитните
или от треньора си.
И сякаш го желая още повече
във тази възраст, моето желание пък
в теб възбуда причинява.
Сервиране, връщане, смяна на полето,
тежката ти ръка, насила пазеща диета,
пулсира и изтръпва,
да разлютяваш другия, а после да търпиш
атаките му -
и търся думите, защо не търся твоето докосването.


П. С. Редактирам, защото пропуснах да кажа, че са страхотни тези двамата... Защо не им пишеш, холера или както и да се подписваш? )

Acropolis adieu

Редактирано от yф на 10.02.04 18:17.