Извинявай за откровеността ми, но тя преля в мен като пресъхнала река. Направо ми стърже вече въпроса

Ти няма ли да разчупиш малко рамките си? Толкова са излъскани, че чистотата ослепява от тях, да не говорим за ограничението, за липсата на въображение. Предполагам, че си доста скучен емоционално, освен случаите когато болезнено фантазираш. Не се съобразяваш с това което си когато пожелаваш нещо...болка си е, и прозира в стиха ти. Има красота в думите ти, но тя е някак сляпа и когато човек прочете повече от един твой стих просто му доскучава. А там където постваш огромното си самомнение направо си е смешно, и буди съжаление.

Да бъдеш себе си е най - великото изкуство!