какво казваш вечер на децата си като ги приспиваш. При толкова клевети - направо ти се чудя как спиш при мисълта, че Стефан го има на този свят. (Където седнеш и станеш - все бургазлии, гларуси и други неща препращат бедния ти мозък към мен.) Като лисицата, която дочува писъка на зайчето си ти - бързаш да го схрускаш. Влизаш тук само, когато има атака срещу Стефан. Иначе да влезеш и да кажеш няколко думи за стиховете на някого - това няма! - нали си специалистка по всичко - типичната българска "образована дилетантка" (по думите на моя професор по естетика Иван Славов).
Бях решил да не поствам по теб, ама ти пак си царицата на клеветите. Това, което описваш като продължително явление, беше еднократно и Ранобудничето си го заслужи, защото ме обиди несправедливо, без въобще да ме е прочела. Е, въпреки това - аз понеже много харесвам Ранобудничето и винаги съм я харесвал - извиних й се публично в "Романтични души" и макар че тя не ми прости, все пак направих каквото можах. И смятам, че намерих най-елегантния начин да й се извиня.

Ето копие от извинението ми:

Млада госпожо,
горещо моля за твоята прошка!
Мога ли да направя нещо, за да не ми се сърдиш?
Ще опитам така:

Виж: Ноември раздаде душата си синя
- тъй божествен - със бяла усмивка от сняг;
този чар и красивата Сю не отмина
тъй далеч от дъждовния гларусов бряг...
Сладка Сю - ти мечтата на много поети -
като дъжд се изливаш в крайморския сън:
аз накрая разбрах, че душата ти свети
за очите на гларуса, мръзнещ навън...
И под твоя прозорец мечтах в серенада
- редом с вятъра песни да пея и аз -
ти си тъй привлекателна, нежна и млада,
че обсебваш неистово всеки мой час!
Непохватните думи наказват ме строго -
тъй виновен - че скоро съвсем онемял
ще стоя на колене пред тебе и Бога
- като лунна пътека пред изгрева бял.
Сладка Сю - ти прости от душа на поета
съгрешил пред очите ти! Зов от Бургас...
Знам, че носиш душа с волността на морето
в благородно сърце зад безгрижния глас!

Semper Fidelis

Редактирано от Stefan на 29.07.02 15:04.