"Е, синко, всяка вечер късно, но тази сутрин се прибираш рано..." - ми каза татко, и май тогава разбрах за пръв път, че съм малко-нещо пораснал...

Изчетох те два пъти. Искаше ми се да отговоря в същия дух, но после разбрах, че само щеше да се получи едно наслагване на възприятия... Или излиза, че онова, което си усетил поради нещо си, няма отразяване, няма написване... особено, ако някой те е изпреварил...

А каква е разликата в трагедиите?

Защото съм чувала, че в живота има две трагедии. Едната е, когато си глух за повика на сърцето, а другата – когато го чуваш...

При възможност, бих посещавал театъра, в който се играят вторият вид трагедии...