Хрумна ми, че покрай удивлението пред азиатските странни и очарователни минипоетични форми, пропускаме една много стара и също толкова изящно стегната и компактна европейска поетична (макар доста да биха оспорили такова определение) форма - сентенциите!

Такива звучащи малко плакатно гръмко-латински фрази, като:
"Съдбата обича смелите", "Орелът не гони мухи" или "Едно, но ЛЪВ!" колкото и прозаично да ни звучат поради фамилиарността им по отношение на цялостната култура, в която сме израсли, всъщност са чудесен пример за неповторим синтез между чистота, простота и въздействие...

Какво ще кажете да изброим хайкута и да се опитаме да им противопоставим адекватни сентенции?... : )
Хайде, аз отвам да се ровя - драснете нещо и вие!

"Пътеводителят е верен! Действителността често греши..."