Както се уверяваш драги ми Thunderbeast, аз съм истински фен на Metallica, най-малкото защото не се уморявам да пиша това-онова по техен адрес ;o)) Та в общи линии съм на мнението на Caleb - агонията започна с "Черния албум" от `91. Load & ReLoad само потвърдиха спускането по наклонената плоскост ... и то не защото бяха кой знае колко попаджийски, а защото бяха комерсиални. И защото нямаше някакво особено позитивно развитие, също. Момчетата от групата продължават да пишат много хубави песни, но вече не пишат историята на рок музиката. Това е безспорно! И аз не съм никак радостен от това, но не мога да го отричам просто поради факта, че не ми харесва да е така. Sad but true :o((( - сами си го изпяха (песента е от най-добрите в `91). Не ми е омръзнало да си пускам който и да е от първите им три албума. И още не мога да реша кой ми харесва най-много. Може би защото и трите са доста различни, но и с такова развитие от година на година - не непременно нагоре и напред, но със сигурност в някаква малко по-различна посока. И преди съм го казвал, но например не смяташ ли, че влиянието на Мъстейн се изживява доста трудно и напълно едва в `86. Където пък това на Клиф Бъртън, поело високо нагоре още от Anestesia от `83 , минавайки през шедьоври като For whom the bell tolls от `84 ....и стига апогея си. `86 е върха в кариерата на четиримата. Безспорно концептуален и цялостен, като никой преди или след това техен албум. ... е, и `88 е все още онази Metallica, макар и без Бъртън вече ... не, че Нюстед е лош басист и музикант изобщо, но не е и магията на своя предшественик. Не е... Много още неща мога да кажа, но не сега Ядосвам се на категоричността с която приравняваш електронната музика (а тя е толкова различна като стилове и представители) с чалгата. Не си прав! Въобще не си прав... И накрая, само да те питам: от Die Krups и Apocaliptica кои харесваш повече? В прочита им на Групата с голямо Г имам предвид, разбира се, не изобщо Чао за сега