особата на Ал. Кьосев не ме вълнува.

интересна е гледната точка, която предлага по отношение на четенето на литература, културата, грамотността и прочие.

постепенно стигам до идеята, че НЕчетенето е етап от един естествен процес на промяна формите на комуникация, който върви към своите първобитни корени - доминация на формите, цветовете, звуците, жестовете... и затихване ролята на четенето (и писането).

тоест, променят се формите на консумиране на впечатления. не и самото консумиране, което, само по себе си, става все по-интензивно и по-интензивно.

именно затова "успешните" модели "не четат". както и тези, които искат да им подражават. не толкова поради липсата на време, колкото заради ниския интензитет на консумацията на впечатления при четенето.

------------------------
Слушай беззвучието...