Храната на боговете


Какаото лекува астма, брани зъбите, вдига тонуса и не качва килограми
Една легенда разказва, че отдавна, много отдавна живял в земята на ацтеките един маг Кветцалкоатл, който отгледал такава вълшебна градина, каквато нямало друга на света. И той толкова се гордеел със своето творение, че вече се мислел за творец, равен на боговете... Разбира се, боговете не могли да му простят това и за наказание лишили горделивеца от разум. Обезумелият Кветцалкоатл унищожил своята градина и само едно вълшебно дърво оцеляло - какаовото. Това е само предание, но истината е, че научното наименование на това дърво ("какао теоброма") означава "храна на боговете".
Ацтеките използвали какаото, като стривали плодовете, добавяли различни подправки, понякога и мед, и тази ароматна напитка наричали "чоколатл". Освен че е ароматно и приятно на вкус, какаото е и още много полезно. Съдържащият се в него алкалоид теобромин действа ободряващо, но е с много по-меко действие от друг известен алкалоид - кофеина.
Вдига тонуса, но не вреди на нервите
Затова какао може да пият и онези, които не бива или не обичат да пият кафе. Теоброминът влияе слабо на нервната система и активно - на сърдечносъдовата и дихателната система. Какаото е особено полезно при някои заболявания, например бронхиална астма. Смята се, че всички какаови продукти защитават зъбите от вредното действие на захарта.
Американски изследователи установили и един любопитен факт: независимо че какаото е по-калорично от чая или кафето, то не води до напълняване. Дори една малка чаша какао предизвиква чувство на ситост и човек не преяжда.
Какаото и шоколадът са полезни и при активна умствена или физическа работа, за мнозина те са прекрасен антидепресант.
Специалистите препоръчват какаото особено на децата. Понеже не всяко дете е в състояние сутрин рано да закуси, преди да отиде на училище, една чашка какао му позволява да не усеща глад 2 - 3 часа. Независимо от всичките си чудесни качества какаото не се ползва у нас с особена популярност. Какао се пие най-добре в големи, широки чашки с дебели стени. Смята се, че така удоволствието от вкуса и аромата на какаото е най-пълноценно.
Около 1500 година преди нашата ера в низините по бреговете на Мексиканския залив възниква цивилизацията на олмеките. До нас е достигнало много малко от тяхната култура, но някои лингвисти предполагат, че думата "какао" за първи път е прозвучала като "kakawa" някъде около 1000 г. до нашата ера, по време на разцвета на тяхната цивилизация.
След олмеките дошла цивилизацията на маите. Техните предци дошли в низините на Северна Гватемала около 1000 години преди нашата ера. Дотогава (и все още много маи) живеят в хълмистите части на Гватемала и мексиканската провинция Чиапас. Там по всяка вероятност, какаото е било рядко срещано, ако изобщо е било познато. В низините обаче маите открили и започнали да култивират диворастящото какаово дърво и именно по това време най-вероятно е възникнало съвременното произношение на думата какао.
Около 250 г. на нашата ера културата на маите встъпила в своята класическа фаза. Някъде в 600 години на нашата ера маите обработвали първите известни ни какаови плантации. Били издигнати техните градове със замъци-пирамиди и жестоки владетели. До своето падане през IХ век по своята архитектура градовете на маите превъзхождали архитектурата на древна Гърция и Италия от времето на ранния Ренесанс. Шоколадът бил разкош и свещена напитка за маите, при това не само в живота, но и в смъртта.
Не би било вярно да се мисли, че маите са познавали само една-единствена напитка. Те са имали добре разработени методи за приготвянето им с използване на различни добавки. Лингвистите, изучаващи културата на маите, са идентифицирали например фразите "witik cacao" и "cacao kox", но за съжаление ние не знаем какво означават те. Маите често използвали добавката "piment". В много книги тази дума се превежда като "пипер", но това не е вярно.
Маите са го пили с пипер
Истинското значение на тази дума е "карамфилово дърво". В Новия свят пиперът е бил неизвестен преди пристигането на испанците. След IХ век класическата култура на маите се разпада и на тяхно място идват толтеките. Но и тази култура угасва през ХII век в резултат на вътрешни разногласия и въстания. След 1200 г. ацтеките завладяват Мексико и околните територии. Тяхната цивилизация просъществувала до 1521 г., докато не била срината от испанците.
В много книги за шоколада се разказва, че именно ацтеките първи култивират какаовото дърво и изобретяват шоколадовата напитка. И макар това да не е точно така, ацтеките изиграли най-голяма роля за разпространението на какаото в Новия свят. Според една легенда на ацтеките семената от какао са попаднали при нас от рая и от плодовете на какаовото дърво идват мъдростта и силата. Най-главната територия на империята на ацтеките била областта Xoconochco, която те завоювали между 1486 и 1502 г. Така получили достъп до най-хубавите плантации с какао. Областта Xoconochco била изолирана от останалата част на тяхната империя, затова търговците играели важна роля при пренасянето на какаовите зърна в столицата на ацтеките Теночтитлан. Ацтеките ги използвали и като парично средство. Още повече учудва количеството, което се съхранявало в кралските хранилища на империята. В един чувал какао, който пренасял търговецът, имало около 24 000 зърна какао.
Колумб носи зърната в Европа
Казват, че Христофор Колумб от своята четвърта експедиция в Новия свят е донесъл какаови зърна на крал Фердинанд, но никой така и не им обърнал внимание сред огромното количество всякакви съкровища. В следващите 100 години шоколадът се появява и в Европа. С цена по 10 - 15 шилинга за фунт какаото се смятало за аристократична напитка. През 16-ото столетие испанският историк Овиедо е писал: "Само богатият и благородният може да си позволи да пие шоколад, понеже той буквално пие парите си. Всички нации използват какаовите зърна като валута: за 100 такива семена съвсем спокойно може да се купи добър роб."
Какаото се е използвало и като лечебно средство. Така например, Кристофър Лудвиг Хофман препоръчвал шоколад като средство против много болести, опирайки се на опита на кардинал Ришельо. С развитието на промишлеността какаото става все по-достъпно, в него започнали да добавят разнообразни добавки: мляко, подправки, различни сладки вещества, вино и дори пиво. Първоначално какаото се смятало за мъжко питие, но впоследствие той станал любима детска напитка. През 1674 година с какао започнали да правят рула и сладкиши.
В Европа какаото попада най-напред в манастирите и в кралския двор, където се ползвала с голяма популярност сред придворните дами. От Испания "ксоколатл" прониква в Европа, бързо измества мексиканските подправки от тръстикова захар и ванилия. Правителството на немския император Карл V, съзнавайки колко е важен този продукт, иска монопол над какаото. Но още през XVII век контрабандисти активно внасят какао в Нидерландия.
Райското дърво вирее под ярка светлина
В ботаниката какаовото дърво е получило наименованието "Теоброма какао", което означава "храна на боговете". Ацтеките го смятали за най-красивото "райско" дърво и се прекланяли пред него като пред божествено творение.
Това дърво расте само при топъл и влажен климат, в сянката на огромни дървета, в сърцето на тропически гори, заобиколени от пищна, ярка зеленина. Разпространено е предимно в Северна и Южна Америка, Австралия и някои острови на Азия. Трудно за отглеждане, дървото расте върху плодородни, рохкави почви, с постоянна температура 20 - 28 градуса и достига до 10 - 15 м височина.
Плодът дава два пъти годишно - основната реколта е през октомври - февруари и междинно - през май - юни. Плодовете съдържат семена, чието количество вътре във всеки плод е променливо - от 20 до 50. Те могат да бъдат кръгли, плоски, изпъкнали и са със сивкав, синкав или кафяв оттенък. Едно хубаво, здраво дърво може да дава до 2 кг плодове в годината.
Веднага след събирането зърната имат горчиво-тръпчив вкус и бледо оцветяване, съдържат около 30 % и 30 % какаово масло. В този вид те са непригодни за производство на шоколад. Също както лозята, какаовите плантации се отглеждат на определени територии, имат ограничени райони на производство и различни сортове: криопло - нежен, ароматен и нагарчащ, форастеро - с типичен вкус, получен чрез кръстосване на два сорта, тринитарио - предизвикващ възхищение и любов сред познавачите.
През 1828 година холандецът Конрад ван Хоутен патентовал хидравлична преса, с помощта на която станало възможно да се добива какаовото масло. Така се е родило какаото на прах. През 1847 година в английската фирма J. S. Fry&Sons започнали да смесват този прах със захар и разтопено какаово масло.