Второто. Сега има компютърни игри, които дават много повече.

А за първото - наистина има книги-игри, които са направо отвратителни, но има и други, които явно са правени с мерак. Въобще, мисля че в началото българските автори са имали желание, но са нямали достатъчно умения - това е бил нов жанр за тях. По-късно вече са усвоили, изградили способности и дори може би са дали нещо на този вид литература - сравнявам някои преведени книги-игри(първите книги-игри в България) и български по-късни. Настъпил е златен период - професионализъм + ентусиазъм. Накрая вече се наблюдава една рутина, често водеща до нескопосаност, която може да се обясни с "умирането" на жанра.

Събирам книги-игри и искам да имам всички, издавани в България. Мисля, че вече имам повечето. Учудвам се, че са толкова много.