В крайна сметка оптимизма е едно положително качество (макар и глупаво понякога). А за абсурда...хм...значи съм разбрала до някъде историта за самолета на Г-н Дяков. Но ако продължаваш да мислиш все за абсурдите, които ни заобикалят, доста ще се измъчиш. Самото ни съществуване е абсурдно, поради факта, че живота има начало и край, самите ние сме абсурдни, защоте все се опитваме да намерим отговори, които предварително знаем, че няма да отгрием. И питаме ли, питаме... без да ни е грижа колко всъщност е глупаво цялото това "мъчение".
И един съвет: ако успееш да оставиш настрана мислите си(само за малко) и се отървеш от идеята, че наоколо стават само абсурди, опитай да напишеш нещо...ей така...без да си го обмислял. Остави се да те води моментното настроение, интуицията...приложи си една "мозъчна атака". Просто сядаш и пишеш.
Ако последваш съвета ми непременно пусни тук твоята "рожба", за да направим едно сравнение.