Помолил си за мнение, а май така и не си получи такова. Та ето какво мисля аз.
Самата идея за спечелването на самолет, за личния поздрав от президента, за детето-гений е малко стряскаща и граничеща с абсурда. Но също така действа провокативно на мислите ти.
Г-н Дяков е съвсем обикновен човечец и си живее добре с жена си и с детето си. Ето я случката, която изменя в пъти кроткия му живот - печели самолет. И не реагира по начина, по който се очаква. Не се радва, а напротив, започва да се тюхка да проклиня съдбата си. Интересно е как си си обърнал нещата и от едно радостно събитие си направил проблем.
Като прочетох писанието ти си помислих колко естествено е реагирал героя ти. В крайна сметка ние хората, наистина сме такива. Понякога не можем да повярваме, че нещо хубаво ни се случва. Не можем да изразим радостта си от една приятна изненада, защото първо започваме да се питаме разни неща, същите дето и Дяков се запитва. И се плашим от промените, настъпили в живота ни и преобърнали го.
Знаеш ли какво си мисля аз за литературата като общо?! Че целтта на всеки разказ, стих, роман.....е да ти донесе нещо, да остави в теб някакво чуство, някаква мисъл или просто една усмивка и добра идея. Не зная какво си искал да кажеш, не зная с какви чуства си писал своя разказ, но това, което аз научих от него е много просто: Хората се страхуват да изживеят живота си ако той не е планиран, страхуват се да "полетят".
Надявам се критиката ми да ти е допаднала. Ако имаш въпроси питай !

И никога не преставай да пренасяш мислите и чуствата си на листа или на монитора! Никога не преставай да "летиш"!