/не съм аз автор на това, но е посветено на мен и държа правата върху публикуването му/


Трябва ми секундант. А дори не знам кого да поканя.
- Кой би искал да те придружи до място, където можеш да намериш смъртта си?
- Хирурга ми, може би.
- Не се усмихвай. Кажи сериозно.
- Просто ми трябва секундант, това е. Който и да е. Фигурант някакъв.
- Мислиш ли, че ще се завтече да ти помага, ако те ранят?
- Ако е свестен, ще го направи.
- Не би ли държал да видиш познато лице в такъв момент.
- Предпочитам да ме застрелят в главата. Така няма да ми се налага да гледам когото и да било.
- И все пак?
- Има един дето ме мрази и в червата. Не знам защо. Почти не го познавам. Него искам за секундант.
- Най-много да ти пусне още някой куршум.
- Да. Затова ще го поканя. Ако ли пък спечеля дуела, ще си умре от яд - така ще убия два заека с един куршум.
- А всъщност кого искаш за секундант?
- Никого. Искам да лежа на тревата и да я чувам как расте под мен, подхранвана от жалкото ми самосъжаление. Искам да чувам как охлювите се смеят в ушите ми и да гледам как облаците ме подминават с безразличие.
- Не си откровен.
- Не съм. Знаеш, обичам да наранявам хората, за които знача нещо....
- И затова би взел?...
- Знаеш... теб...