Много приятен и скромен постинг. Ето и моето мнение.

Първо, за това как и къде да се чете - рейсът е напълно подходящ за съпреживяване, особено за една многопластова, динамична книга като "Строфите", така че възможността за сцепление с подобен текст е по-голяма чрез битието-на-път, отколкото чрез съзерцанието и математическото вглеждане.

Съвсем вярно е, че на места извивката на мисълта на Рушди приема силен поетизъм, но той идва като кулминация на съдържанието, като символика, която да намали налягането. Оттук и философските отбивки, целящи някаква всеобщност на текста. Единствено заиграването с еклектиката е преминаване към една по-лека и наивна стилистика, но именно там се крие мистичната ударност на "Строфите".

Рушди все още има смъртна присъда, но едва ли ще напусне Лондон скоро...

______
So if I can shoot rabbits,
then I can shoot fascists.