Лорче ма, ти ме караш да се чувствам някъде между Пушкин и Яворов. В смисъл, че сме на почетната стълбица и те са ми подгласници. При това положение как да не ти отговоря съвестно, старателно и подробно?!


Ти какви отзиви харесваш?

Нямам никакви предпочитания към отзивите. Всеки отзив говори по-скоро за автора на отзива, а не за автора на творбата. В този смисъл от отзивите и от липсата им аз си правя съответните изводи и обръщам внимание на тези (изводи), които ме засягат.


Какво очакват авторите, които пишат online, като отговор на произведенията си?

За другите не знам. Аз не очаквам отговор в смисъла в който си го написала. Това, което очаквам от публикуването е да има ефект върху читателя.


Кой решава, че един автор е добър в поезията или в прозата?

Всеки автор е добър в очите на почитателите си и е слаб в очите на непочитателите си. И в двете групи може да има както ерудирани литературни критици така и обикновени любители.


Кога автора си казва: Бреййй, мен ме четат май съм добър в писането.

Вероятно си го казва, когато установи, че го четат/харесват.


Кой трябва да ти го каже? Количеството отзиви, които получаваш? Или е важно мнението на някой, който "разбира" от литература?

Ако авторът гони брой публика, значи количеството отзиви (четения) му го казват. Когато гони качество - хора разбиращи от материята.


Как ще го поощриш да продължи да пише? А трябва ли? Как постъпваш?

Категорично трябва да се поощрява. Работата е там, че всеки поощрява онова което му харесва. Понякога е достатъчна и една усмивка, понякога едно "Давай!" Има обаче още нещо: Тези, които имат дарба, си го знаят. Те не чакат някой да ги подканя. Лошото е, че тези, които нямат дарба, не го знаят и също не чакат подкани.


Сега може ли да сляза от стълбицата, че ми се ходи до тоалетна? И ние, класиците, ходим до онова място, да не мислиш, че нямаме позиви.

Всичко написано от мен -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите