Виц от Гювеч-а:

Полицай разпитва шофьор на автобус от градския транспорт:
- Как стана така, че блъснахте с рейса детската количка?
- Ами не знам, аз продавах билети в това време...

Аз лично не се смях, не знам дали и някой от вас ще се разсмее, защото уви този виц отразява поредното скудоумие в градския транспорт в Пловдив.

Явно вдъхновени от "елитния" метод за продажби на билети в момент на движение от маршрутките, шефовете на градския транспорт решиха отново, че спестените пари от заплати за кондуктори са по-скъпоценни от някоя и друга потенциална катастрофа.

Качвам се аз в тролей №14, возилото произведено през 196... Оказва се полупразно, и аз се отпускам на седалката, чакайки поредица от кратки сеизмични автотрускови да разбият камъните в бъбреците ми и да откъртят пломбите на зъбите ми...

Тамън съм са нагласил на една седлка, на която пише "Асан шъ ш**а Айшето", и съм открил сравнително чисто местенце да немстя трибуквието си, се взирам в табелка "Безкондукторно таксуване".

Ставам и тръгвам към шофьора. В това време неизвестна персона със външен вид на 70-годишен лешояд се мята, пъшкайки, на следващата спирка, и се отпуска блажено на така грижливо почистеното и приготвено от мен местенце - зер, в другия край на града сиренцето било една бодка* по-евтино...

Въздишам, но продължавам пътя си към заветната цел - да дам моя принос към добруването на Градски транспорт.

Опитвайки се да предугадя следващата светкавична реакция на шофьора, който на младини е карал селскя трактор по къра, заобикаляйки със бясна скорост (50 кm/h) къртичините, аз се блъскам, както следва:

1. Нацапотена със 12 ката челвило бабка на видима възраст 145 години.
2. Седалка.
3. Дръжка до вратата.
4. Седалка.
5. Седалка.
6. Мазен дребен противняк, със раница размер 150/50/50 см, явяващ се ученик.
7. Седалка.
8. Дръжка на следващата врата.
9. Седалка.
10. Седалка.
11. Строг чичко на възраст неопределима, със леко кисел вид и също толкова кисела миризма, облечен с панталони тип "крепят ми се на задника, нищо че му се вижда цепката (на задника)...".
12. Седалка.
13. Седалка.

За капак таман стигам вратата на шофьора и той си спомня, че червения цвят на светофара, който току-що е подминал, значело да спре, и с усърдие, присъщо на всеки достоен труженик, се мята с див поглед в очите и всички налични сили и маса (160 килограма) върху педала на спирачките. В резултат на което, в един кратък и пълен с насилие миг, тролея се задръсти от размятани крака, ръце, торбички със зарзават и сиренце, кратки стонове и един противняк, пищейки неистово, се търкаля в краката на всички с раница размер 150/50/50 см.

Аз - кротко размазан върху преградата на шофьора.

След тези укрепващи духа и тялото събития, все пак, със сетни сили, подавам на шофьора монета от 1 лев.

Той ми показа мястото, където да я оставя, и нахвърляйки се със същото самоотвержие върху педала на газта, отлепя напред. Зад мен отново долетяха кратки, но пълни със съдържание шумове - размятани торбички, ръце, крака и един търкалящ се по пода ученик. Аз успявам със сетни усилия да се задържа прав, и чакайки заветното билетче, да се закрепя със нокти и зъби близо до шофьора.

След около 30 секунди бясно ускорение, той се сеща за мен, поглежда ме с прясно недоумение в погледа "А бе къв си ти?". Посочвам единия лев и казвам "Едно билетче от 40 стотинки". Той пуска волана, защото иначе с една ръка не може да се оправи, и къса едно билетче. В следващия миг обаче, подхвърляйки ми билетчето, хваща волана, опитвайки се да избегне едновременно две дупки и една кола, правя остър вираж, и пак пуска волана, за да ми даде рестото. Зад мен - отново кратки моменти на насилие.

С порутено от екстремалните спортове тяло, но със стоплена душа и блеснал поглед в очите, аз се обръщам към салона на троля, идвайки ми да викам от радост!...

Точно в този момент забелязвам, че току-що съм пропуснал спирката си, увлечен в несъмнено увлекателния и екстремен спорт, наречен "Безкондукторно таксуване"!...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите