Преди няколко години Алберт Бенбасат прави една монография върху еротиката в българската литература. Не съм я чел, не знам каква е стойността и. Но е вярно това, литературата ни е прекалено целомъдрена. Все пак, доколкото си спомням в някои от разказите на Г. Стаматов имаше еротични сцени, лириката на Кирил Христов тук-там изобилства с еротика, има ги и при Емилиян Станев /"Антихрист"/, Генчо Стоев /"Много висока тераса"/, по-късно при Виктор Пасков в "Германия мръсна приказка", при Коруджиев /колкото и да не го понасям/, Ивайло Дичев... А бе много са. Но не можеш да търсиш сцени тип Хенри Милър.