|
|
| Тема |
 "Вечерни мисли с вкус на лепило" (death regge mix) |
|
| Автор |
apkaдaшko (познат) |
|
| Публикувано | 25.08.01 02:32 |
|
|
|
Лепило кале.
Черно.
Разстлало се е по улиците... полепнало е по дърветата.. капе от улуците... малки кондензирани капчици в задушния вечерен въздух... капанчета за повеите на прохладния ветрец... още нероден се хваща в тях заедно с мислите ми...
Водка с вкус лепило.
Аз ли я изпих или тя изпи мен?
Мано негра с ампутирани крайници... мелодия от засъхнал смях.
... май че няма смисъл... стената я боли от ръждивия пирон с който дълбая усмихнати човечета... не мога да издълбая усмивките в сърцата им... тубички черно лепило.
Шкембе чорба...
...и някакво малоумно дете с наелонов плик в бледата си ръка от която се разнася писукането на невръстни птичета... забава безкрай в полетата на детското съзнание...
...но това беше вчера
Вчера бях друг, макар и със същите охлузени рани по тялото...
...езерца от болка върху плътската обвивка.
Там съм.
Плувам в тях.
Махам безумно с ръце и крака... лудешки крол... бягство от другата болка... черното кале...
...май трябва цялото си тяло да охлузя... и да изпия океан от болка плътска.
Дали е нужно? Щом канцеларското лепило е вътре в мен...
Унила вечер с весело начало и някакъв неясен край...
...монитора с гальовни устни... целувката за мен е май?
В полята електронни чернилката изливам в дъжд от думи
и връщам се обратно...
...бяло облаче в безоблачно небе.
...шкурката някой ден ще се изтърка.
Прозявка.
Със сънищата имам явка...
...но не искам да се явявам в мрачния им свят...
...дружке мила.
Защо сълзите в шепите си скрила?
Защо е тъжна твойта радост тази вечер?
И регето защо е черна дупка в моето сърце...
...разлагащо се слънце?
Дали виновен Ушев бе?
...май просто е дъждовно моето небе
и сиви са окраските на вечерта ми.
НЕ
ЗНА
Я
и ти не знаеш също
Просто тъжно стана
че аз се возих в друг вагон
и те видях във влака
профучаващ в другата посока...
...а стисках твоята ръка и с тебе си говорех.
Но май душите ни мълчаха
или пък пееха различни песни.
А знаеш ли, че беше ден когато исках нещо друго да ти кажа?
Но премълчах го.
И няма да го кажа...
...вече.
Ти би ли подарила повяхнало във вазичката цвете?
Но както и да е...
...прости ми че изчезнах във ноща
и сивите си мисли на облаците подарих...
...а те ръмяха тихо
оплакваха луната
тъй както аз оплаквах погълнатата твоя радост.
Но както и да е...
| |
| |
| 
|
|
