или ОЩЕ сол на салатата! Дами и господа! От още едно мнение глава не боли /си мисля аз като утешение за графоманската си природа/. И тъй като не можете да ме спрете, ето го! Та за критиката - хайде да видим нещата от комуникационна гледна точка - лицето А може да пише и съобщава на всички можещи да четат нещо. Каквото и да е! Кога то става литература? Моят отговор - когато започне да значи нещо ПОВЕЧЕ от схемата субект - действие - обект, и то доста повече. Така че всеки четящ да възприеме собствена, достатъчно специфична версия на прочетеното. Допълнителното значение се постига главно с техниката на писане. Но учи ли се тя? И какво, ако някой знае всички тропи и фигури? Въпрос на вкус - понякога се е ценило майсторското писане, т.е. добре спазеният шаблон, в други моменти - пълното потъпкване на "правилата". За да избягаме от капаните на временните вкусове, нека видим нещата така - качествен е един текст, когато читателят е доволен от състоянието си, когато го прочете, когато изпитва удоволствие от собственото претворяване на прочетеното, когато "изчувства" нещо, което му харесва. В този смисъл някой може да се разридае или да е готов за бой от новина във вестника:) Но мисля, че четящите заслужават това право - пишещите вече са си начесали крастата с публикуването. А мястото на критика - да кажем, той е един нереализиран писател и авторитарен читател. Добрият критик всъщност твори, не спонтанно, както писателят, а по зададена тема, и същевременно показва как МОЖЕ /а някои по-нагли и как ТРЯБВА/ да се чете /за болните хора, наумили си да казват и как да се пише няма да говорим!/ . Те просто публикуват своята читателска версия на прочетеното, но с определен авторитет. Така донякъде култивират /в съвсем аграрен смисъл/ читателския вкус, като при култивирането му дават нови качества и го лишават от други. Но при всички случаи трябва да са ценители, а не само познавачи, отлични читатели и умерено добри писатели. За "предписаното" творчество - аз не обичам да ми се казва кое е хубаво и кое не! Ако някой е налучкал /или старателно научил/ общия вкус, оформен по много сложни начини, това го прави добър само под условие - в този момент и пред тази публика. Как пише един моден писател и какво допуска един моден редактор ще ми хареса само ако и аз самия съм обучен и възпитан да чета по този начин. Което, съгласете се, не е качество според горепосоченото определение /моето собствено имам предвид:)))/. Факт е, че литературата, а и всяко изкуство, старее и при това губи основното си качество - многозначността. И ето го пак критика - да създаде един виртуален контекст на тази обеззначена литература и да я направи по-значеща за нови читатели. Днес няма критици, никъде ги няма! А защо? Сигурно защото който чете - чете сам. А който не може да чете сам - не чете. Той гледа сериали. Много интересно нещо казва Ясен - да се пише така, че да се харесва на четящия. Кой четящ????? Всичко това просто ме изкушава да запитам - кой за какво идва в този клуб?