Сарказмът ти е убийствен и ако Файтър беше момче, сигурно щеше да умре от мъка, заради тъй разкритикувания разказ. :)))Наистина ми беше много забавно да прочета развитието на тази дискусия (нещо твърде необичайно и рядко за този клуб) и просто не мога да се стърпя да направя няколко ПРИЯТЕЛСКИ коментара. Отчасти съм съгласен за опита, нужен за писане, но в конкретния случай, не мислиш ли, че коментарът е малко не на място? Все пак се засягат проблеми от бита на младите - срещи, дискотеки, срамежливи тинейджъри. Колкото и богат опит да има един 40 годишен човек тези неща са му малко далечни, малко като позабравени спомени, не мислиш ли? А между другото не беше ли предубеден заради ника? Сигурно ти е прозвучал адски неителигентно и е разтърсил чувствителната ти философска душа... Но да кажа най-сетне това, заради което се включих към темата. Ти мислиш ли, че съществуващите в момента български "професионални" критици разбират нещо от работата си? Защото литературната критика си е наука, не преувеличавам. Имах късмета преди няколко години да попадна на един човек, който ми даде най-обща представа за това как се разглежда "професионално" една творба. И повярвай ми няма нищо общо с предговорчетата, които се срещат из по-отдавна издадените у нас книги (след 89 почти липсват подобни бисери, за съжаление). Казвам всичко това, защото, когато четях какво сте написали (а се стигна дори до предложение за РЪКОВОДСТВО за писане на разкази!!), имах впечатлението, че вярвате, че правите ЛИТЕРАТУРНА критика. Е моите извинение ама все едно някоя баба да почне да ви обяснява защо не работи телевизора - тя искрено си вярва, че е права, макар че нищо не разбира от телевизори. Все пак да дам конкретен пример - направи ми впечатление, че разкритикува това, че "не ставало нищо" в разказа. Ами че това, скъпи адаше, си е чиста проба "статично напрежение" (не гарантирам за точността на термина), което се среща много често в разказите на Йовков примерно. С този метод се постига специфично въздействие върху читателя (или зрителя, ако се използва в пиеса - вж. "В очакване на Гудо"), обикновено краят в такъв случай е кратък, неочакван и съвпада с кулминацията на разказа. Съмнявам се, че момичето е знаело какво прави, но го е уцелило доста точно, което пък говори, че има талант. Мисля, че доста се разпрострях върху темата, бих могъл да оборя и другите ти критики и да посоча истинските й пропуски, но не това беше целта ми. Интересува ме твоето мнение за същността на литературната критика и каква според теб би трябвало да бъде тя?