Приятелю FIGHTER, ак всяко любовно разочарование те тласка към перото и резултатите са с подобно качество , аз лично ще се нагърбя да ти намеря приятелка. Написаното звучи като заставка към мексикански сериал. През цялото време докато четях , се налагаше да бърша клавиатурата. На всичкото отгоре историята която видно с много мъки си изстискал от перото , просто не се случва. Няма начало , няма кулминация , няма финал . Няма движение. Някакъв пич задръстен от комплекси забива бройка в дискотека - стига бе! Задръстените пичове с комплекси забиват бройки само в шах клуба или на олимпиадата по математика. И я кани на пицария!!! Човече ти в кой свят живееш? Коя убийствена мацка ще си губи времето с теб джвакайки мазна пица , докато ти дълбаеш из "дълбоките и лешникови очи като на кошута" (човече тук направо ме разби!). На всичкото отгоре онази не идва. Нещо като неосоциалистически реализъм един вид. Ами този финал ще го гледаш всеки път когато забиваш мацки по дискотеките и в движението на устните им четеш - "утре в шест при пицарията". Влизам ти в положението обаче. "Разкарай се скапаняко!' - не винаги е добре различимо на фона на лоша арикулация и хиляди ватове джангър. От цялата история има все пак нещо свястно и това са цветята. Добро попадение. Ти обаче не пропусна и него да изпортиш. Цветята приятелю не са за хвърляне в кошчетата. В никой случай! Само да се беше огледал и щеше да видиш около себе си десетки млади и не толкова момичета , които заслужаваха тези цветя. Това ти го давам като жокер за нов финал на литературния ти напън. И сега да не вземеш нещо да се впрегнеш! Какво пък , ако с литературата нещата не се получават , може да опиташ с музика. Я колко изкуства има още. Един Никой без лоши чувства