Странно нещо е живота. От години не бях влизал тук, не знам как ми хрумна да посетя темата, че и да си спомня паролата и ника, и ето, че е имало защо.
Благодаря за отговора. Колкото и да е без знаечение след толкова време конкретно за моя магазин, това не омаловажава значението му по принцип.
Съгласен съм със всичко, което си написала.( изплозвам женски род поради ника ти) В моя случай използвах порочната практика за изкуствен фийдбек единствено в началото, за две фиктивни поръчки, за да не се страхуват евентуалните клиенти, виждайки магазин без поръчки и фийдбек. Лично аз не съжалявам, защото това се оказа нужното, за да се завърти поне малко колелото, след което не съм прекрачвал никакви принципи и добри търговски практики.
Като цяло, магазинът вървеше добре, имайки предвид колко време и средства му отделях( не много и не достатъчно) а както знаем, колкото вкараш, толкова ще изкараш, няма магии.
За накрая, малко лирическо отклонение, относно що е арт и що е бизнес.
Единствение "проблем", ако може да се нарече така, е че разликата между двете е още на базово ниво фундаментална, и е трудно да бъдат съвместени в главата на една личност. Отделно, че времето, предназначено за БИЗНЕС е в пъти по-важно за комерсиалната реализация, отколкото времето за АРТ. Затова и наблюдаваме възхода на тарикатите, хитроумните харизматични по същество търгаши, заляли "арт света". Подозирам, че винаги те са доминирали де, поне на повърхостта. Стигаме до въпроса "кой си ти и за какво се бориш?" Богат ли искаш да си, известен ли да си, феномен в своята област...за себе си знам отговора, да живея без притеснение за битовите разходи, правейки, каквото обичам.
Знам, утопията на твореца. Както казва дедо Пратчет: "За какво мечтае веки артист? Да му плащат."
|