са все по-малко отчетливи.
С масовизацията и на двете, стават възможни случаи на виртуозно овладяна схематичност и банално възпроизводима душевна спонтанност, т.е. на оспорване на границите.

А не трябва да изпускаме от поглед и моментът на представяне пред публика.

Обърни внимание на петте точки дефиниращи според Louis K. Meisel фотореализма:

1. The Photo-Realist uses the camera and photograph to gather information.
2. The Photo-Realist uses a mechanical or semimechanical means to transfer the information to the canvas.
3. The Photo-Realist must have the technical ability to make the finished work appear photographic.
4. The artist must have exhibited work as a Photo-Realist by 1972 to be considered one of the central Photo-Realists.
5. The artist must have devoted at least five years to the development and exhibition of Photo-Realist work.

Първите три касаят частното отношение творец-техника-творба.
Точки 4 и 5 се отнасят до публичната рецепция и идентификация на творбата и твореца.

Сиреч, ако се вредиш в определените котерии, изложби, вестникарски колонки, занаятчийството засиява с лустрото на чисто изкуство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите