|
|
| Тема |
 Re: Шуман - двамата гренадири [re: Руиз] |
|
| Автор |
Руиз (любител) |
|
| Публикувано | 23.06.14 12:27 |
|
|
|
Шуман с голям психологизъм предава думите на стихотворението и подчертава музикално отделни изказвания.
Великолепно изпълнение на Диитрих Фишер Дискау.
Във видеото песента "Двамата гренадири" започва от минутата 6:50.
При последните два куплета звучи националният химн на Франция - Марсилезата.
Ето мой превод на стихотворението на Хайнрих Хайне "Двамата гренадири".
Времето е непосредствено след кампанията на Наполеон в Русия и неговия разгром през 1812 година.
Към Франция се движеха двама гренадири,
които бяха пленени в Русия
и когато пристигнаха в немската квартира,
те провесиха нос.
Тогава двамата чуха тъжната новина,
че Франция е загубена,
победена и разбита е голямата армия
и императорът, императорът е пленен.
Тогава плакаха заедно гренадирите
след тъжната новина.
Единият каза: "Колко ми е болно,
как гори моята стара рана!"
Другият каза: "Песента свърши.
и аз искам да умра с теб,
но имам жена и дете в къщи,
които без мен ще загинат.
Какво ме засяга жената, какво ме засяга детето?
Имам по-добро желание.
Нека да ходят да просят, когато са гладни-
моят император, моят император е паднал!
Удовлетвори ми, братко, една молба,
ако сега умра,
отнеси трупа ми във Франция,
погреби ме във френска земя.
Почетния кръст с червената лента
трябва да ми сложиш на сърцето,
пушката дай ми в ръка
и поплачи около сабята!
Така искам да лежа и спокойно да се ослушвам,
докато не чуя някога
грохота на оръдията
и препускането на цвилещи коне.
Тогава моят император ще язди над гроба ми,
много мечове ще звънтят и блестят,
тогава ще изляза въоръжен от гроба
императора, императора да защитя!"
Редактирано от Руиз на 23.06.14 12:31.
| |
| |
| 
|
|
