Василия, "солистичният инстинкт надделя" е убийствен евфемизъм за неслучилото се. Г-жа Дочева е безспорен майстор на подобни каламбури. Особено, когато отлично знае (това е абсолютно сигурно, убеден съм в качествата й), каква е истината.
Затова копирам друг нейн бисер, включващ забележима лична умора на авторката да пише поредни измишльотини за слаби изпълнения на "наши" хора. В случая отражението на концерта с Моцартовите сонати на Божанов/Минчев.

"Чиста и свята камерна вечер бе Моцартовият рецитал на Минчо Минчев и Евгени Божанов - съвместно музикално приношение на звуци и тембри в четири Моцартови сонати – една програма, която двамата щедро подариха и на фестивалната публика в Русе. Безгранична е инструменталната фантазия и на двамата; независимо че слушах тази програма за трети път, отново си давам сметка за чудотворните метаморфози на един текст в ръцете на едни и същи изпълнители, когато този текст се артикулира с ненаситно въображение, с екзистенциална аналитичност и реализация на възможни трансформации в музикалното протичане. Изчистено и красиво, тихо, дълбоко изкуство, създадено от сродни музикантски души, преобрази традиционното звучене на Моцартовото слово, пресъздаде го сякаш отново. Незабравимост! "

Ако някой е разбрал какво се е случило някъде и преведе пълната безсъдържателност на горния текст, ще съм много благодарен. За смисъл, не говоря. За постоянство в устойчивостта, да.:)

Впрочем тази разсеяна уж амбивалентност е гвоздей на цялата статия (донякъде без думите за Фрош), отбиване на номера -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите