Цветарката е права. Трудът на оркестрантите е един измежду най-тежките. Би трябвало да са два пъти по-малко заети, да имат свободно време, за да се възстановяват и да свирят в различни други състави, за да се усъвършенстват и да се радват на музиката повече. Мисля, че трябва да имат и възможността да се пенсионират по желания след 15 години стаж в оркестър.
Не е никак правилно да се съди за нивото на оркестрите според реакциите и вкуса на публиката. Тя трябва да се възпитава, а това започва още през първите седем години от живота. Обществото трябва да изпитва уважение към музикантите. Непрекъснато се говори и пише, че оркестрите у нас са слаби, т.е. - че нямаме добри музиканти. Защо тогава в чужбина работят повече от 8000 български музиканти? Това е огромна загуба за нас.
В крайна сметка, никак не е редно да се търсят причините за всички неудачи у самите музиканти. Както и да се стараят и трудят, каквито и резултати да показват (стига да има кой да ги оцени), управляващите пак ще се постараят да съсипват. Те просто мразят изкуството и културата, презират ги заедно с хората, които работят в тези области.
Би трябвало да се опитваме поне малко да проявяваме разбиране и да си помагаме, доколкото ни е възможно. Най-лесно е да се критикува отстрани.
Когато един оркестър все пак съществува, има някаква надежда той да се подобри, да се усъвършенства, а когато го няма - няма и никаква надежда за нищо...