В опита ми на слушател Рьон и Сигети са двата полюса в прочита на Бетовеновата партитура. Всичко, което съм слушал е между тях, преди да чуя Фауст.( Нея "класификацията ми" не я побира.) По-близък ми е Рьон, макар да казват за Фуртвенглер че Бетовен-а му е "вагнеризиран". На мен любим цигулар от миналото е Хайфец, Ойстрах - също, Менухин - не с всичко. Записа, който имам на Бетовен с него, отново дирижира Фуртвенглер. От немския център, като теб някога, имах и записа му правен май в 1981. Намирам бавната част свирена от него - великолепна (няма думи за красотата в музиката). Все пак, сякаш преди това е казал на слушателите си - чуйте как АЗ правя Бетовен. Свиренето на Крайслер е твърде романтично, неговото портаменто употребявано без мяра, струвам ми се, а естетиката от времето когато е концертирал безкрайно остаряла. Може да не съм прав. В музиката съм любител. Брътвежите ми като нищо ще разсмеят учените музиканти. Но като се сдобия с повечко смелост ще прослушам записа, за който съобщаваш. Казвам смелост, защото историческите записи най- често са само "легендарни", т.е. не стават за слушане. Вибратото, с което свирят цигуларите (виолисти, челисти и контрабасисти също ) е най-откритата черта в "почерка" им. По него ги разпознавам (е, няколко от големите). На някои от тях "почерка" им не е красив, "пишат с едри букви". (Приемам възражения!) В нисък регистър вибратото търпи по широка амплитуда и забавена честота, но във високия? Б-р-р-р-р!!! Дори Ростропович не е загрижен за тона си там.Все повече харесвам изпълнители от нашето време, исторически вярно, изчистено от "романтизми" свирене. Романтизма е кич, според Брох. Истина е. NOOT, чуй внимателно още веднъж Изабеле Фауст, дано почувстваш естетическата наслада, която изпитвам - фразиране, изказ, простота, съвършено ансамблово свирене, музициране каквото досега никой не е постигал. И тъй дискретно посредничество между Бетовен и теб, сякаш сте сте сами. Магия!