|
Тема |
Re: Пропусната новина [re: zvetarkata] |
|
Автор |
Руиз (любител) |
|
Публикувано | 05.03.14 09:58 |
|
|
С интерес прочетох Вашето мнение на действащ музикант.
Разбирам, че сте от Софийската филхармония, а този оркестър ми е любим. В течение на много години съм бил редовен посетител на концертите на СФ.
За мен посещението на тези концерти бе върховно духовно преживяване.
Сега не ходя на концерти по много причини.
Дано зачетете тази моя активност и дано Вашите упреци не се отнасят до мен.
Спомням си изказването на въпросния главен диригент пред публиката. Признавам, че и аз заедно със слушателите взех страната на диригента. Това е било в резултат на една непосредствена реакция.
Съгласен съм с Вас, че монетата има две страни и че сме пренебрегнали мнението на оркестрантите. Впрочем тогава то не се и чу.
Изглежда, ситуацията се повтаря или е станала хронична.
Допада ми идеята на кръгли годишнини да се прави среща с въпросния юбиляр.
Тук ще спомена, че срещата с любим изпълнител или с оркестранти е също така върховно изживяване както и слушането на музика. За пример ще дам срещите в клуба на филхармонията, където са се представяли главни диригенти на СФ, Гена Димитрова, Трифон Силяновски, диригентът Иван Маринов.
За мен не е достатъчно да присъствам на концерт, да изслушам музиката, да ръкопляскам и довиждане. Винаги ми се е искало да видя отблизо тези изпълнители макар и за една минута, да видя,отличават ли се с нещо от "обикновените" хора.
Имах една колежка, която бе всекидневна посетителка/ в буквалния смисъл/ на спектаклите на Софийската опера. Тя споделяше, как след представлението е поднасяла своите почитания на Никола Николов и на други.
Като въодушевление от изпълнителите, позволете, да се отклоня и да споделя, че като юноша ходех на футболни мачове и след това съм чакал пред съблекалните за да видя отблизо действащите лица на терена. Тогава бяха други времена; те излизаха и си тръгваха даже пеша.
Вие споменавате за срещи с музиканти, но за жалост са били опорочени.
Не се учудвам. Бих отбелязал, че по други географски ширини, подобни срещи биха протекли в академична атмосфера.
Последното изречение-въпрос е съвсем на място. Тук вече, според мен, се касае до психологията на хората.
|
| |
|
|
|