Съглаесн съм с казаното от Зу. Фейсбук е модерна в кавички форма на общуване. Но там все едно говориш на тълпа и милиони хора. Липсва уюта на клуба и единомислието на хората. Да, изтича в канала това ,което си казал и на следващия ден го няма. Освен това не забелязвам общуване. Там всеки е като оратор в Хайд Парк, изкачил се на някакво буре или кашон и говори. След малко друг може да се качи. Какво казал, какво чули - не остава трайно.
Във Фейсбука мои познати даже съобщават подробности от личния си живот. Тяхна работа.
В клуба има уют, има задушевна атмосфера, могат да те изслушат, могат да ти отговорят. Затова е клуб, което значи сдружение на хора с еднакви интереси.
За съжаление тази активност, която имаше преди години я няма.
Не мога да разбера отдръпването на хората тук.

В такъв случай любовта и увлечението към музиката не е било силна и трайна. Тогава съм обичал даден композитор, подхваща ме ежедневието и вече не се сещам за този композитор и музиката. Може така да се тълкува.
Може да има и субективен характер. Обичам музиката и този композитор, но не ми харесва лицето х или у и не искам да общувам с тях.
Не мога да забравя тази низходяща метаморфоза и я споделям.
На среща на почитатели на един композитор се говореше за него, за записи, за оркестрови изпъленния, за изпълнители. Два часа минаха сякаш бях в литературен салон, описан от Балзак.
Последната среща мина вяло, без разговор, нищо не се споменава за любимия композитор, говорят се странични неща и даже за съсвсем друго хоби.
Накрая не издържах и споменах името на композитора ,който въодушевяваше масите. Каза се нещо под сурдинка, с неудобство, както когато се засяга въпрос пред група хора , за които той не представлява интерес. И след това - раздалечаване.
Не може музиката да е"грешка на младостта".
На времето майка ми е чела приказките на братя Грим. Оттогава изминаха много години, но аз и сега обичам приказките на братя Грим.

В клуба задълбочих познанията си по човешката психология.