Руиз, видях думите ти в началото и казвам честно - докривя ми това твое настроение и спрях. После отново ги прочетох, всичките до край.

За Фейсбука определено имам мнение, но ако го напиша тук, вероятно целия народ, участващ денонощно там, ще бъде силно огорчен (меко казано). Особено по отношение на т.н. "собственост", която визираш и за която и до ден днешен нямам абсолютно никакво понятие в личен план. Но очевидно хората влагат смисъл в нея и най-готиното е, че ако нещо не им хареса, директно те заплашват с най-страшното, при това, смело - да те "изтрият". :)
Все образовани, културни и възпитани люде, уж. Странното е, че виждам и как мои близки приятели се възползват от този вид "услуга" на Фейса. Както и да е, сигурно такова е времето...А, по-сигурното е, че аз съм извън него, с кеф.)

Заради вероятното "Чудака Руиз", както се самоназова, в което не виждам нищо извънредно, и заради изтрещялите напоследък борци за незнам какво си, ще ти споделя една история.

Миналата седмица разбрах, че "Камината" на Маргарит Минков ще я поставят в Благоевградския театър и за секунда не се поколебах. Пиесата е написана през 1990 г.
Дискът със страхотния запис от Радиотеатъра по Хр. Ботев, който Nemsis ми го даде преди години, още го търся вкъщи (срам), гледах Камината тази година във Враца с изключителната игра на актьорите от театъра на Струмица, Македония и сега, докато търсех кой е режисьора в Благоевград, прочетох единствено "възстановка"! На какво, се запитах. Реших, че е самият Минков и умрях! Макар, и по средата на седмицата, нямаше как да не запаля колата и да не отида.)

Ще опитам да ти преразкажа, приблизително неточно, но смислово вярно, един диалог от пиесата:

Тя – Какви сме ние, добри или лоши
Той – Има силни и слаби
Тя – Ние от кои сме
Той – Силните изяждат слабите
Тя – Как така, нали са силни и имат всичко
Той – Това е необходимост
Тя – Добре, ние от кои сме
Той – Ние сме от съмняващите се

Накрая дългоочакваната оставка на правителството (в пиесата) беше заявена, а героите отидоха някъде. Няма да кажа къде, за да се изкуши някой да гледа тази великолепна пиеса на М. Минков.

Друго, което ми направи впечатление.

100 процента младежката публика в Камерната зала на Благоевградския театър реагира на репликата за заявената оставка с усмивка. За разликата от софийската, която навярно щеше да срути дори Стената на Роджър Гловър, когато им покажат пръст. Обикновено среден.:)

Руиз, и друго искам да ти кажа.
Не всичко, но и аз изгледах доста от Вагнер и Верди, и Клайбер го чух напоследък. Но, това не ми е повод да го пиша в клуба всеки път. Освен ако не е нещо извънредно.
Макар, че за припомнянето си прав!
Поздрави!