|
Канети разказваше в "Спасеният език" как майка му и баща му "прескачали" в края на седмицата от Русе до Виена – било на театър, било на концерт и после дълго обсъждали вкъщи случилото се. Дори посвирвали редовно. Малкият (тогава) Елиас са го оставяли, но той пък взе, че стигна до Нобелов лауреат!
Някои от нас, очевидно по рождение, имаме сериозно основание да се разминем с Нобела, затова и водим с нас децата си от малки. С ясното съзнание, че едва ли ще вденат нещо от случващото се, но пък отъркването в атмосферата ще им държи влага за цял живот. Най-малко.
Затова така се зарадвах вчера като видях (за втори път) как Томи води двамата си 6-7 годишни мушмороци в залата. Докато пътувахме с колата из пловдивските улици и търсехме Домът на културата, дечурлигата разказваха как учителката в Музикалното ги водела на излет и слушали в рейса някакъв си "г-н 100 кила". После четяха билбордове и пищяха – я гледай, Графа! Успокоително-насърчителната реплика на Томи беше – добре, добре, а сега следва Моцарт!:)
Подобни спомени имам достатъчно и с моите двама (вече големи) зад гърба си, и днешният резултат от тях е, че като се прибрах в София, първият! въпрос, с който ме посрещнаха беше – как мина, какво стана?!! Разказах им и ме погледнаха с откровена завист. И огромно съжаление, че този път не можаха да дойдат. Но така или иначе някой трябваше да остане вкъщи при майка ми. Която също ме водеше неотклонно от невръстните ми години по такива места, а съвсем доскоро и аз я взимах с мен, с безкрайна признателност!
Разправям ги тези съвсем реални, уж притчи, защото на Матинето в неделя се случи единствено възможното, което може да ти предложи една отзивчива късна есен – музикален и чисто човешки празник с галеща топлина и безкраен, зашеметителен, колорит! И едни чудесни хора от Фестивала, които доведоха Виена в Пловдив, лишавайки ни от терзания кога ли ще се разминем пак с намерението да пътуваме по Дунава.:)
Само за сведение.
Албена Данаилова безспорно е майстор, който освен инструменталист с високо качество, се справи отлично с функцията на водител на супер класните си колеги. Освен личните й способности, Албена събуди подозрение у мен, че инструментът й едва ли е толкова обикновен. Тонът на цигулката й беше вълшебен!
Накрая, всички бяха на крака, а аз се обърках къде свършва редовната програма и кое точно е бис.
Но така или иначе тези неделни 300 км не ги усетих. Както летях по магистралата до Пловдив, предвкусвайки, така и се върнах в София. С очарование и подличкото гордо себично усещане, че спечелих и този път красота!:)
За концерта по същество мога да изпиша още толкова думи. Ако някой има интерес, ще го направя. Но сега настроението ми е друго.
Няма обаче да пропусна да повторя.
В горния контекст, "Балабановата къща" се прави от хора амбициозни, умни, можещи, упорити и с несъмнен вкус. Спечелиха ме убедително.
Браво!
|
Re: Отново в Балабановата къща [re: Oблak бял]
