Благодаря, Раз-два!
Празникът наистина не подлежи на определения. Затова дойдох тук, защото не се въздържах. Тази вечер, тръгвайки за срещата с приятелите от секция "Клубни ветерани"(), след като излязох на булеварда, погледнах в огледалото и видях зад гърба си страхотния залез над владайското дефиле. Слънцето беше огромно, с умопомрачителен червен цвят, в колата музиката на божествения Моцарт беше обзела цялото пространство и аз се замислих за миг.
Да, Той отдавна е там, зад хоризонта на възможното. А, ние сме тук, за да не го забравим.
Докато можем, никога!