Философската част на филма е по-скоро псевдофилософска според мен. Като за масовия човек - чорбица с мерудийка. Това му е една от слабостите (никога няма да му го простя). Фантастиката не произлиза от науките, а философията е една от тях (макар и по-скоро да се възприема като "супернауката, опитваща се да обясни всичко"). Знаеш ли какво казва един уважаван от мен философ - че "фантастиката е науката на бъдещето". Освен това моите глупости наистина са игра на дребно - просто по-големите работи трудно се обмислят и изказват.
Това тълкуване за триединството и желанието на Нео да събере трите части в едно, е очевидно, но на мен не ми харесва никак. Първо, не приемам, че Морфиъс е суперазът на Нео, просто смятам, че няма такова нещо. Все едно да се опитват да ме убедят, че по някакъв начин съм жена (и това все пак е по-близко до умозрението). Същото е с връзката Тринити-Нео. Това, че аз не го чувствам така, е достатъчно за мен да приема, че такова тълкуване не е подходящо - защото тук става въпрос за субективни възприятия. Второ, подобни психологически тълкования намирисват на гнило - това си е любимо психлоско занимание, което за мен е достатъчно откачено, че да е манипулативно опасно. Трето, Отец, син и свети дух (Нео ги спомена) далеч не е единствената троица - сигурно има някоя по-подходяща в случая :)
Ах, колко неподходящи думи използвам - самият аз нищо не разбрах от писаниците си.
А иначе никога не съм крил, че съм си тъпак.
:)

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.