Всъщност не толкова, че повечето филми ми харесват, просто се старая да гледам филми, за които е по-вероятно да ми харесат. А и коментирам по-скоро какво ми е допаднало, отколкото какво - не (с малки изключения - мисля, че са 3 случая, в които хич никаква толерантност не успях да постигна).

Е, разбира се, почти винаги се старая и да не съм твърде критична, защото ако съм, то ще изпитвам далеч по-малко удоволствие от ходенето на кино, пък аз много обичам... :)

П.П. Четох един тест за мениджъри, та в него имаше въпрос - кое е по-лесно - да откриеш причина да одобриш някоя фирма/проект или причина да я/го отхвърлиш. Та (доста логично), много по-лесно е да намериш какво да разкритикуваш. Ама в случая с киното подобна негативна политика според мен само ни пречи. Кое е по-добре - да останем с усещане, че сме се разсеяли и сме гледали един приятен филм,или дълго и напоително да страдаме, че сме загубили 2 часа от живота си, че и пари сме дали за това ;)