|
МАТРИЦАТА: Полюции
Снощи сънувах странен сън. Озовах се в стая, която беше или прекалено бяла или прекалено осветена, но във всеки случай не видях стени. Пред мен стояха двама странни мъже приличащи на току-що уволнили се от казармата войници. В смисъл че гледаха някак отвисоко на живота, с усмивка тип "врели и кипели сме, не мож ни изненада с нищо".
"Здравей, Пет лева." – каза първия.
"Откъде знаете името ми?" – учудих се аз и ми отговори другия от двамата.
"Ние знаем много неща. Но не можем да ти кажем нищо от тях, което вече да не знаеш. Това което искаш да знаеш, е това което не ти трябва да знаеш."
"Чакай, чакай, нищо не схванах. Я кажи по-разбрано." – прекъснах го аз.
"Това което е важно, Пет лева е защо си тук." – обади се пак първия.
"Което е?" – повдигнах въпросително вежди аз.
"Твоята карма" – каза втория.
"Моля?" – не разбрах пак.
"Това заради което си тук" – услужливо допълни втория, който беше и малко по-едър.
"Ясно." – излъгах светкавично аз. "Аз съм Ларивингий." – каза първия и по-нисичък от двамата.
"Аз съм Андитекта" – кимна втория.
"Заедно ни наричат Близнаците Уашовски" – казаха едновременно.
"Глупости, никакви близнаци не сте. Само шкембето на Андитекта тежи колкото Ларивингий. Няма да се вържа на тази глупост." – отсякох решително аз.
"Сетивата могат да те излъжат, Пет лева." – каза Ларивингий.
"Още не си готов да повярваш, но когато това стане, ще знаеш, че това което искаш е онова, което трябва да избереш, но няма да искаш защото вече ще го знаеш."
"Ей, това не го видях как се задава даже! Добър си! Дяволски си добър!" – искрено му се възхитих аз.
"Мерси. След петстотин страници от тези лайна, вече ти става втора природа." – усмихна се скромно Андитекта.
"Това заради което си тук, Пет лева...
"Е моята карма!" – включих се рязко аз. Стараех се да върви разговора.
"...са твоите пет лева, Пет лева." – довърши спокойно Ларивингий.
"Хей, скивай какво съвпадение! Пет лева – пет лева! Ха!" – зарадавах се аз като малко дете.
"Знаем това." – каза Андитекта. "Не ни прекъсвай или това ще бъде един доста дълъг текст."
"Млъквам."
"Както вече знаеш, съществува място наречено Холивуд. Всяка година там се произвеждат няколкостотин филма, Пет лева, и всички те имат една едничка цел – да замъглят сетивата ти и да скрият истината от очите ти, за да те убедят във факта че матрицата за филми работи безпогрешно."
"Да. И освен това да ти приберат петте лева." – добави Андитекта.
"Купища долари за декори, ефекти, скъпи коли, мускули, някой и друг чифт готини цици и всичко това за да бъде превърнат обикновенния зрител в ето това..." – ръката на Ларивингий се вдигна и показа един обикновен портфейл.
"Не, не ви вярвам! Това не може да е истина!" – извиках с болка в гласа аз.
"Повярвай, Пет лева, защото това което вече знаеш, не ти трябва. Трябва ти само да знаеш какъв избор ще направиш, за да можеш да поискаш да го промениш, след като го избереш."
"Всъщност ви вярвам, но исках да стане по-драматично – признах си аз, а мозъкът ми бясно се опитваше да смели последните две изречения на Андитекта.
През няколко поколения, в Холивуд се появява човек, който може да прекроява Матрицата както си иска. Може да прави с филмите това, което грънчарят прави на глината, когато са насаме.
"Аха, Избрания!" – досетих се аз.
"Не. Казват му гениален режисьор. Избрания си ти, Пет лева. Трябва да идеш в града на филмите - мултиплекс "Арена" и да решиш със своите специални сили дали ние двамата сме такива."
"Но защо точно аз?"
"Защото ние вярваме в теб. И в твоите пет лева, Пет лева."
"Ето, пак! Пак..." – понечих да се зарадвам отново, но погледа на Ларивингий ме спря.
"Знаем, че не ти е лесно – започна издалеко Андитекта – но и ти знаеш това, което ние знаем. Въпросът, който обаче наистина те вълнува е дали ние знаем нещо повече от това, което ти знаеш и ако има нещо, което не знаеш би ли избрал да го знаеш, като знаеш че това е избор, които вече си направил, но не знаеш дали ще знаеш правилния избор, когато дойде време да избираш и не знаеш дали знаеш избора, който..."
"СТИГА! Това не може да е истина, никой не говори така! – изревах аз – Искам да изляза! Искам да изляза! Пуснете ме навън!"
"Глупости. Как така навън? Даде цял лев за маршрутка до тука и сега – навън! Така и така си дошъл – дай още пет лева и гледай филма, Пет лева..." – леко се намръщи Ларивингий. Преди да успея да измуча още един път, че искам да изляза, нещо прищрака, всички цветове около мен внезапно се размазаха, издължиха, станаха фосфорециращо зелени и от тях бавно изплува познатия интериор на киносалон от кино "Арена".
Тук сънят прекъсна. И ако сте толкова любопитни полюция нямаше.
МАТРИЦАТА: Нареждане (на опашка за билети)
Гледах филма преди три дни от 13:00 в зала 10 на Арената.
И тук очакванията от заглавието не се оправдаха. Нареждане нямаше. Нямаше нито един човек на нито една от няколкото каси когато си купувах билета.
В залата също нямаше много хора, което беше добре. Не видях и никой да нагъва пуканки и да смуче кола като малаче, което беше още по-добре. Пристигнах навреме, никакво чакане, централно място, всичко идеално. Въобще започнах да се настройвам за едно хубаво филмово изживяване, каквото отдавна не бях изпитвал.
Започнаха рекламите. Някаква глупост с мотори. Не, няма да го гледам. Следва трейлър на филм със Скалата. Скалата е симпатичен. Не ме дразни. Може и да го гледам. Следващата е на някакъв ужасен клонинг на "Тигър и дракон", даже пак участва оная готината китайка Зан Зими-ма-наибий. Кратък миг на преценка на прелестите на Зан – не и този няма да го гледам, сори Зан. Следващата е на оная морска глупост с Ръсел Кроу, "Господар и командир". На екрана някакъв с дрезгав тембър говори нещо подобно като: "Той държеше в ръка ташаците на сума ти мъже, по времето, когато големите империи се чукаха и стреляха с гюлета и всичко си беше ебало майката...въобще във времена на миризливи крака и скорбут и морзкъ болезъ, и бла-бла-бла..." – мислено си отбелязвам да избягвам този филм на всяка цена. Следващата е на "Троя". "Охо! – викам си аз – най-накрая да видя какво толкоз е направил оная ми ти шваба Волфганг с нещо, което му е толкова далечно и непонятно, колкото са ми на мен Октоберфеста и Баден-Беден – а именно гърците. Ами – какво да ви кажа – от малкото което видях доста напомняше на "Версенжеторикс", а това определено не е плюс. " Но все пак ще го гледам.
"Завръщането на краля" е следващата. Тук всичко бе ясно от самото начало. На местата, в които не бях зает да повтарям в унес репликите заедно с главните герои, кротичко си ръмжах "М-м-май п-р-р-р-ешъсссс!". Да, да, мечът отново ще бъде изкован, безценни мой.
"Последният самурай" – този трейлър не бях го гледал още. Том Круз – предлагат му работа в Япония. Той се хили гадно и подигравателно, щото още не знае какво го чака там. Харесва ми. После го пленяват. Коленичил е. Явно ще му секат главата. Става интересно. Японеца замахва. Мечът спира на сантиметри от шията на Том. М-м-м, изглежда добре. Ще се гледа.
Файнъли. Логото на "Уорнър". Познатото начало на музиката. Започва се! Като ще е революция – рошава да е! Виждаме разни форми изградени от познатите цифри, отдалечават се превръщат се в нещо малко, което на свой ред се превръща в нещо голямо докато накрая стигаме до екрана на компютър. Тук изведнъж рязко се включват някакви непознати хора, които изстрелват пет шест реплики, зашеметяват ме и докато се осъзная, уводът вече е свършил. Минаваме на Нео. Нео е попаднал в някаква малка метростанцийка, откъдето рядко минава транспорт. Благодарение на белите стени на метростанцийката, забелязвам, че платното на екрана е леко мръсно, като че ли гигантска ръка е прокарала пръсти по прашна повърхност. Освен това образът е видимо зърнест и леко не на фокус. Чудя се какво ли значи това и решавам, че копието на филма не е от най-качествените. Както и да е. Опитвам се да се съсредоточа върху филма. Нео вече си говори с някаква малка индийка ли беше, пакистанка ли не разбрах.
Следващите няколко минути леко ме унесоха. Така. Кондуктора съм го виждал някъде. Май във "Воден свят". Серифа, Морфей и Тринити решават да отидат при Меровингий, за да може той да ни издразни с неприятния си френски акцент, а Моника Белучи да си покаже циците. Аз всъщност така и не разбрах какво толкова и намират на тая мома. Между другото на екрана става сблъсък на характери или нещо подобно. Меровингий капризничи, иска яйца на очи или нещо такова. Прозяв. Както казва Тринити в тази сцена "Нямам време за тези глупости". Накрая успяват да приберат Нео от онази метростанцийка, където той виси като наказан ученик на пейката и размишлява защо са го наказали така. Тъпо. Защо никой не преби Кондуктора, така и не разбрах. И Меровингий никой не го преби. Жалко.
Среща с Оракула. Опитват се да замажат положението, че актрисата е сменена с някакви глупотевини. По-добре да се бяха престорили, че от самото начало си е била все тя.
Пак в истинския свят. Нео иска да ходи в града на машините и иска кораб. "Ти си луд, копеле!" казват му в лицето, а той мълчи като пън и виновно се оглежда за помощ. Абе, ти Избран ли си или си лукова глава, как така ше му позволиш да ти говори така! Шибни му един през лицето и им кажи, че ако не ти съдействат ще им риташ рядко къпаните задници от Зион до града на машините, нарамили кораба на гръб. Ама-ха. Накрая му зачисляват кораб. Това беше по-трудно от това да ти изпишат нови кубинки в казармата.
Спирам дотук с описанието на филма, защото оттук нататък започват предимно ефекти, ефекти и я да видя...а да, пак ефекти. А за ефектите нямам какво да кажа освен това, че са много добри.
Но...но...но...
Филмът наистина няма смисъл. Наистина няма и отговори. Няма и обяснения. Няма нищо. Хората си останаха затворени в Матрицата. Нео направи някакво съмнително споразумение с машините. Оказа се че цялата шумотевица е била за нищо. Това е като да правиш шест часов секс със страхотна жена и накрая да не се изпразниш. Кофти положение откъдето и да го погледнеш..
Това което лично на мен ми стана ясно е, че никога не е имало още от самото начало идея за трилогия. Никога. Каквото и да ви говорят – лъжи са. Двете продължения са плод само и единствено, на алчността на продуцентите. Всяка минута от филмите, всяка реплика от сценария го доказва. Матрицата трябваше да свърши там където свърши първия филм. Всичко останало е една голяма дъвка за очи.
Я си спомнете – едни от първите съобщения в пресата за предстоящите филми бяха, че действието в първия щяло да се развива преди събитията в "Матрицата", а втория щял да бъде същинското продължение. Според вас защо така очаквания "прикуъл" не се появи, а вместо това получихме два гигантски фишека? Една доста сериозна причина, за която се сещам са една солидна сума пари фльосната на масата пред дваминцата братя, дадена им да довършат една история, която никой от двамата не е имал никаква идея как ще завърши. Може би между тях е протекъл следния разговор:
"Брато, много пари са това, като прибавим и процента от печелбата просто не ми се мисли каква сума се получава. Верно, хич и не знам как ще се измъкнем от всички капани дето ги наслагахме в първия сценарий, без да ни падне реномето, но пък си помисли само – оттук до края на света ни чакат все поршета и манекенки – няма да четем ревютата и критиките, ще избягваме интервюта и тва е. Нали го чу кво каза Джоуел – квито ефекти си поискаме такива ще има – свобода пълна – да се пробваме.
"Добре де, в края на "Матрицата" Нео стана всесилен – дет се вика с пръдня може да ги трепе – с кого ще се бие във втората? Вече не остана достоен противник за него ако следваме логиката...
Абе логика-шмогика, нали ти казах – поршета и манекенки. Ще измислим нещо, примерно ще съживим агент Смит и ще кажем, че като го е победил първия път Нео, нещо от Нео се е закачило у Смит и той е придобил и способностите му – нещо такова. Освен това ще го направим да се самоклонира, за да има много Смитовци с които Нео да се бие и ето ти го противника. Плюс това ефектите ще са такива, че в патакламата никой няма да се запита за смисъла. Слушай кво ти казвам и няма да съжаляваш!"
"Добре де, Джоуел иска две продължения – кога ще бъдат освободени хората от матрицата, в първото или във второто? И как ще ги освободи всичките – нали казахме в първия филм, че по-дъртите хора няма да понесат шока от събуждането – какво, ще оцелеят само тези дето са до двадесет години ли?"
"Аре пък и ти, много мислиш, в крайна сметка може пък и да не се стига до освобождаване – ще наслагаме някакви измислени философии за свободата на избора, може пък изведнъж да се появи друга заплаха за Машините и Нео да се сюзи с тях срещу заплахата – ще ги забаламосаме нещо, не му мисли. Помисли си само – ще можем да ги накараме да направят Зион, брато – сещаш ли се как ни казваха за първия, че сме щели да превишим бюджета...Ей сега ще видят те, Зион че и отгоре...
"Ей, да бе! И аз искам да направим Зион! Ама на компютър или с декори?"
"А, само с декори няма да стане....
"Добре, ами любовта между Нео и Тринити. В края на първия те стигнаха до кулминацията – намериха се, взеха се. Сега какво ще правим – ще показваме щастливия им семеен живот ли, какво?
"Виж, тук си прав. Ама и това ще го удавим в ефектите. "О, обичам те, Нео...ти си любовта на моя живот...внимавай като пресичаш Матрицата, оглеждай се...ще наслагаме някакви лигни и публиката ще се върже.
А, между другото знам една страшна италианка – с ей такива....Ще и намерим някоя малка незначителна роличка. Може да ни пусне. Ха-ха."
М-мдааа...може и така да е било. Не знам със сигурност.
Не ме разбирайте погрешно. Лично аз се забавлявах доста с тези три филма. Не смятам че съм си загубил нито времето, нито парите. Вече дори и не желая филмът да е това, което съм очаквал. Това което видях напълно ми стига. И това всъщност е най-голямата революция в "Революциите", момчета и момичета. Най-накрая, след десетилетия безплодни опити и стотици тъпи филми, алхимиците от Холивуд постигнаха онова, което мнозина желаеха ала рядко им се случваше. А именно – научиха се да правят филми с такива ефекти, които са напълно достатъчни филмът да се окаже тотален финансов хит. Интересното е че "Матрицата: революции" само затвърди тази тенденция, но според мен същата формула вече бе приложена успешно в "Спайдърмен", "Х-мен" и все по-тъпия сериал наричан "Хари Потър и...(попълнете тук)" В интерес на истината Хари не блести с кой знае какви ефекти, но понеже там възрастовата граница на таргет-групата е силно снижена, това е напълно допустимо.
Ей това стана – Холивудците се оттърваха от оковите на логиката, смисъла и нуждата от добра история и вече са напълно независими. Могат да правят каквото си искат – стига ефектите да са на ниво публиката ще е доволна и доларите ще валят. Сценарий? Оскар? Какво? Какви пет лева?
Лично мен това не ме бърка. Мога да го понеса. Според мен един филм с добри ефекти и добра история може да спечели много повече приходи от "която и да е било "Матрица". За щастие все още е така. Вижте "Властелина на пръстените" например. Въпреки че почти една и съща публика осигурява приходите и на двете трилогии, "Властелина" дърпа силно напред.
Както и да е.
Въпреки всичко "Матрицата" има немалко достойнства. Освен ефектите, които са наистина революционни другото което винаги ми е харесвало в тези филми е музиката. Смятам че това, което Дон Дейвис е сътворил е един от най-гениалните саундтраци появявали се от "Индиана Джоунс" насам. И не само това – музиката е абсолютно подходяща и съвпада както с действието така и с атмосферата на филма. Някои да може да свърже "Х-мен" с каквато и да било музикална тема? Или пък "Спайдърмен"? Така си и мислех.
Разбира се и в този филм не се мина без така наречените "недомислици". Точно в тази трилогия – недомислици колкото искаш – например защо роботите не бяха със закрити кокпитове, което щеше да е много по-ефективно, както правилно отбеляза някой тук във форума. Или пък защо само това им бяха бойните единици – кораби, ходещи самоходни установки и пехота. Защо примерно не си бяха приготвили стотина ЕМП – заряда. Достатъчно е да ги бяха пускали през десетина минути. И въобще не им ли беше ясно, че това е една загубена война. Машините с неограничените си ресурси можеха да изпращат колкото си искат медузи, и копачи. Все някога хората щяха да загубят. И вместо да се опитват да подкрепят единствения им що годе читав шанс за спасение – Нео, те го загърбват и се опитват да оцелеят с няколко минути повече...каква е разликата. Тук някой ще каже – те си знаеха, че ще измрат, но се надяваха на чудо – ами имаха си цяло живо-живеничко доказателство, че чудо може и да стане, защо не му се довериха малко повече?
Медузите – отчайващо неефективни, предвид бързината, способността да летят и пипалата си. Въобще бруталността на машините и липсата им на уважение към плътта можеше да бъде по-добре показана. Така и така е било ясно, че филмът ще е с рейтинг "R".
Човекът, в когото се всели Агент Смит и който ослепи Нео – това беше ебаси излишната тъпотия. Освен да оправдае ослепяването, за нищо друго не допринесе.
Смъртта на Тринити. Това пък за какво? Напълно безсмислено. Да не говорим как го отигра Киану – всеки момент можеше да се ухили към камерата и да каже "Ама не ми е тъжно, бе!". Ако му беше умряло канарчето повече щеше да плаче. На това май му казват емоционална дупка.
Чудодейните сили които Нео придоби в реалния свят – най-голямата мистерия, която остана недоразвита, неразгадана и недоебана. Първо взривява сума ти медузи само с мисъл, а после изведнъж – много са, ни моа, отстъпвай. Как така? Като ще се правиш на Христос давай докрая – така и така вече е влязло в сценария – избий ги всичките – направете най-огромната дигитална киноексплозия виждана някога. Вместо това – давай нагоре Тринити, ще ги прескочим "Уииииииии!". "Никой не може да приближи на повече от 100 километра до града на машините." Ха! Машините напълно бяха заебали пространството над града. Доста нелогично за такива логични машинари, според мен. Въобще към края братята Уашовски напълно бяха изпуснали юздите – ченето ти виси и не знаеш от какво точно, от смайващата глупост която се лее на талази от екрана или заради ефектите.
Да биг Боссс – известен повече като "Лицето" съставен от медузи. Доста простовато. Не ми хареса никак. При всички други варианти за физическо превъплъщение, те да се спрат точно на това изтъркано "лице", което вече сме виждали къде ли не.
Накрая Нео се връща в Матрицата за последната битка.
Последната битка беше напълно излишна. Голямо млатене из въздуха, на земята, под земята навсякъде и защо – само за да се запълва екранно време. Може ли някой да ми каже какъв беше смисъла на боя между Нео и агент Смит?
Направо можеха да минат към момента, когато Смит превръща Нео в свое копие и т.н.
В тази финална сцена отново беше пълно с безсмислени реплики. Така и не разбрах какво точно е избрал Нео, но това всъщност вече нямаше никакво значение, защото той ни в клин, ни в ръкав взе, че умря. Ей така, умря си.. Гътна се. Електроннното му аз се разпиля. И същевременно смъртта му някак си предизвика и унищожаването на всички копия на Смит и връщането на предишните личности. Как точно? За справка - вж. боксофиса в края на месеца.
Та така. Дъгата изгря над Матрицата. Докато осъзнаваш лека-полека, че това беше То, се сещаш че реално всъщност нито един от основните проблеми не получи разрешение. Върнахме се на изходна позиция. Ей, Морфиъс, познай каква новина ти нося – почвай да търсиш следващия Единствен, ха-ха, без майтап, не се шегувам, намятай шлифера и си вземи от ония хапчета...
Заключение: Тринити умря. Нео и той умря. Доста други по-неизвестни хора и медузи също умряха. И то напълно безсмислено. Някъде четох че създателите си били оставили малка вратичка за продължение. Каква ти вратичка! Това си е цял портал, небесни врата, портище, път на коприната бих казал аз.
Какво искам аз? Смърт на машините! Долу! Мъст! Искам да хвърчат пиксели и тексели да висят от тавана! Да ги ритнем с коляно в коляновия вал, така че да ги заболи, да им изтръгнем карбураторите, да им изпием машинното масло, да им стопим платките и да печем наденици на огън от принтерна хартия, ха-ха-ха. Искам да видя онова Лице как се гърчи от болка, искам да видя как всички изведнъж се събуждат от съня на Матрицата, искам Нео да е жив и Тринити да е жива и да се таковат вовеки веков! Мога – искам! Ако спечеля, печели цял народ...
Матрицата: Ревлювци
Оревахме орталъка, с тоя смисъл дето го търсим. Как беше: Търсим под вола – теле. И за какво? Забавлявахме ли се около шест часа – колкото траят филмите? Разбира се! И вълка сит, И Джоуел Силвър сит, и двамата братя Уашовски, Киану, Кейт Ан-Мос, Лорънс - всички те са сити и ние сме цели. Какво тогава искаме? Как какво – продължение!
|
"Мътрицата: Ривулюции" идно ривю ут Пет Лева
