и е тъпанар.

Това явно е аксиомата от която се тръгва в професията.

Да ама не.

Аз съм инвеститор на вилно селище (няколко къщи, не нещо кой знае какво).

Задачата си е кучешка отвсякъде -труден терен (50% денивелация), ограничен достъп.

Същевременно мястото е в София и от него започва парк Витоша.

Решението ми беше - павилиони (до около 60м2) в природна среда, за хора, които ценят спокойствието и природата. Използват се само през сезоните в които гарантирано има достъп до парцела. Толкова може, толкова се използва. Представях си го - да вкарам обратно гората в парцела.

Рискът с продажбите ми е голям, но така го видях и искам да си проверя идеята.

Първият запън с архитекта ми беше с терена. Преборих се да си го оставим какъвто си го е създала природата - неудобен, затова пък без кубични метри бетон за подпорни стени. Същевременно минахме и през това, че не можело да има общ паркинг, защото всеки трябвало да си паркира колата в двора. След това с триста зора махнахме алпийските покриви, които ми "дават още поне две легла". Сега мисля аргументи срещу "малката механичка".

Ами, аз не ща точно РЗП. Може и да не е съвсем рационално това, което искам, но ми се струва, че по-добри идея и решение не ми се предлага.
А и, като че ли някакси си сменихме ролите с архитекта.