По филмите бях гледал как руснаците пият водка, / dir.bg / Предложения за нови клубове

но като ги видях наживо - направо онемях! Баси!

Тържествена вечеря, по комунистическо време, в комунистически огромен ресторан. Огромна маса. В единия край - десетина бирени бутилки. Запечатани. Без етикети. Викам си: "Абе, в тая азиатска жега, бира ли ще пием, беее???"

Пат, пат, пааат! Отварят бутилките! Наливат. Във водни чаши. 250 грама. Правя се на луд и питам какво е това? Отговарят ми че е "водочка". Умалителното на "водка".

Става единия. Тост вдига. Станах и аз. И другия руснак. Наздоровье! Аз глътнах една глътка и се наканих да сядам, ама ония като жадни смокове изсмукаха целите чаши. Гледат ме втренчено и сърдито.

- Ты, товарищ, должен выпить до дна!

Баси. Изпих я. Седнах и взех да си тъпча търбуха. Ония - пак! Пат-пат-пааат! Пак пълнят чашите. Догоре! Става втория - и той тост вдига. Наздоровье. Пааат. Пак на екс пият. Да, ама тоя път аз - НЕ. Категорично отказах да пия на екс. Пат-пат-пааат. Пак отварят бутилки.

Седим и се гледаме като влюбени котараци! Аз ям, ония ме зяпат злобно. Да, ама нали съм си корава балканска кратуна - правя се на побъркан. Единия не издържа и ми рече, че и аз тлябва да вдигна тост. Ааа, добреее, щом е в интерес на международното комунистическо движение...

- За дружбу, за сотрудничеству, за родину, за Сталину...

Туй за Сталин аха-аха замалко наистина щях да го изтръскам.

Тъй, деее! За 20 минути се напиха като свине и удариха главите в масата. Толкоз. Приключи се с официалната вечеря. Безпомощно се загледах в сервитьорката, престраших се и я попитах какво да правя??? Тя, след като разбра че съм българин, се усмихна и майчински ми каза:

- Да не беспокойся дорогой! Иди ложись спать!