Да, влюбих се в думите, в представата, в подкрепата, в нежността изтичаща и прозираща между пръстите....после се видяхме и аз го обикнах.Още го обичам, трудно се виждаме и рядко, но когато сме в кю-то, защото вече не си говорим в лафчето с тези набези в скритити стаи е неприятно, та когато сме в кю-то говорим с часове, а когато се видим- правим дива и страстна любов, защото тук в нета възбуждаме и задоволяваме ума си, а в реалното телата.Щастлива съм с този мъж, той също с мен, от никого не съм получавала такава подкрепа и никому не съм я оказвала с такава готовност.Аз съм доста по-голяма от него и имам дете, семейство...въпреки всичко връзката е топла и нужна на двама ни.Това е:)