|
Колебаех се дали да не пусна тази тема в клуб физика например,
но науките за Земята и свързаните с тях (като кристалографията,
която е вече предимно математика или математическа физика) са
толкова велики и класически, че си заслужава някой да се занимава
с тях, или поне да съществува този клуб.
Известен е метода за диагностика на скъпоценни камъни с капка
вода, който се състои в следното.
Върху хоризонталната повърхност на камъка се нанася капка вода
и се измерва контактния й ъгъл, който зависи от това до колко се
умокря повърхността.
Имам конкретни данни за контактните ъгли за следните камъни
(естествени и синтетични):
корунд 95 градуса
итриево-алуминиев гранат 93 -
стронциев титанат 91 -
кубичен циркониев окис 91 -
галиево-гадолиниев гранат 84 -
циркон 60 -
диамант 55 -
кварц 0 (капката се разтича)
Споменава се и друг, по-ненадежден метод: при триене със сухи
ръце на полираната повърхност на камъка към пръстите прилепват:
диамант, синтетичен смарагд, берил, опал, андрадит,
нагряван циркон, тюркоаз, оливин, кварц, ортоклаз, жадеит, нефрит;
твърди се, че при същите условия остават гладки и не полепват:
корунд, хризоберил, алмандин, пироп, шпинел, синтетичен шпинел,
топаз, турмалин, естествен циркон.
Някой има ли повече информация за тези методи ? Какво е
физическото им обяснение; как зависят повърхностните свойства на
кристалите от тяхната симетрия, дефекти, примеси и т.н. ?
Интересното е, че естественият циркон е различен от нагрявания
по такива значими свойства. При нагряването се изменя може би
само структурата на кристала (точно за циркона е известно, че
при някои въздействия преминава от метамиктна структура към
нормална кристална и обратно).
|
Кристали и хидрофобност
