Едни от най-разпространените и обикновенни минерални образувания,
произлизащи от варовиците, са кремъците. Те обаче са в близки
родствени връзки с някои полускъпоценни камъни.

Известно е, че кремъците са агрегати на кварца. Предполага се, че
са се образували във варовика след като варовитата морска утайка се е
превърнала в скала. Кремъците са метасоматити - образували са се чрез
постепенно заместване на варовика под действието на разтвори, носещи
свързан силициев двуокис (разтворими силикати на алкалните метали).
Като източник на силикати вероятно са служили продукти от
изветрянето на силикатни скали с теригенен произход и кремъчни скелети
на морски организми. Силициевият двуокис се е отделял от разтвора,
а вместо него разтворът отнасял същото количество вещество от
варовика. Така постепенно се образувал кремъкът.

Кремъците се срещат и във вид на псевдоморфози, например по дърво.
Те са образувани чрез заместване на предишното вещество със запазване
на всички детайли от формата му.

Кремъците са изградени от халцедонови сферолити и микроскопични
кварцови зърна, като съдържат и много примеси - частици от железни
окиси (оцветяват в кафяви, червени и жълти цветове) и железни фосфати,
вивианит (както и окисления пирит, оцветява в сини цветове ), пирит,
калцит, частици от вместващата скала и вкаменелости.

Халцедоновите сферолити са звездообразно разцепени на субиндивиди
кварцови кристалчета. Разцепването е протекло до най-тънки влакна с
дебелина 0.1-1микрона, удължени напречно на главната ос на кристала.
Съществува и друга сферолитова разновидност на кварца - кварцин, но
при него влакната са изтеглени по главната кристалографска ос.

Подобно на кремъците от халцедонови сферолити са изградени и
полускъпоценните камъни карнеол (сердолик), сардер, ахат, оникс.
Белите слоеве на оникса често се състоят от кварцин.
Подобен на кремъците състав и вид имат и ясписите, но те са се
образували по много по-различен начин.

Понякога в кремъците има малки кухини с ахати или друзи от
кварцови кристали.

Съществуват кремъци, в които след разрязване се вижда концентричен
рисунък, резултат от ритмична дифузия - отвън в кремъка е дифундирало
вещество, образуващо оцветена утайка, например вода, обогатена с
кислород и окисляваща пирита или вивианита, присъстващи в кремъка
като примеси. Когато концентрацията на дифундиращото вещество достига
критично ниво протича реакция с отделяне на утайка, при което
концентрацията намалява и се стимулира по-нататъшна дифузия в
дълбочина до следващото натрупване и отделяне на утайка.
Това довежда до образуването на цветни концентрични слоеве - така
наречените пръстени на Лизеганг.

Такъв кремък прилича на грубослоест ахат, но за разлика от
слоевете на ахатите, които са разграничени рязко, слоевете,
образувани чрез ритмична дифузия са размити.
Освен това ахатите са образувани чрез запълване на готови кухини
(например газови мехури в застинала лава или кухини, образувани
от подземни води във варовик) а кремъците - чрез метасоматично
заместване на варовика.

Условията и начина на образуването на кремъци, ахати и халцедони
във варовиците, поне доколкото ми е известно, не са изучени напълно.