|
ШАНСЪТ ДА ПРОБИЕМ НА СВЕТОВНИТЕ ПАЗАРИ Е ЕКОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
ДИСКУСИИТЕ
около генномодифицираните организми и експериментите в генното инженерство в последно време са коронната гореща обществена тема в световен мащаб, по която непрекъснато се изказват мнения, ва риращи от пълна подкрепа до тотално отрицание на идеята. Тенденцията е интересът към проблема да се разгаря и в България, след като дрез миналата година бе разработен проектозакон за генноизменените организми.
Скромният като обем проектодокумент, ако остане в този си вид, тепърва ще разбунва съзнанието на правителствени експерти, еколози и обществвяици. Че законопроектът е несъвършен, е ясно от бегъл диагонален преглед на осемте странички, изчерпващи проблема. На практика единственото нещо, което той прави, е да формулира що е то генномодифициран организъм и да регламентира в най-общи линии начините за контрол върху този вид разработки на генното нженерство. Явно създателите му само са маркирали явлението, колкото да се отчете България пред ЕС, че се работи върху проблема, но със съзнанието, че това е доста далечна перспектива пред българското генно инженерство. Затова и негевите аспекти касаят предимно сферите иа растениевъдството и животновъдството. За българското законодателство на този етап проблемите на молекулярната биология и клонирането на организми не съществуват.
Но дори и само засегнатите в проектозакона аспекти на генноизмененото земеделие и животновъдство са достатъчни, за да предизвика» люта битка между биоекспериментатори, неправителствени екологични организации и фермери и земеделци традиционалисти. Най-малкото защото идеята за разработването на генномодифицираните организми се свързва с проблемите на изхранването, които са специфични за африканските и част от азиатските страни, но в никакъв случай не е от водещо значение за малка страна като България, която към момента разполага с достатъчно реализирани количества селскостопанска продукция, твърдят противници на мутантите в земеделието и животновъдството.
Историята на българското генно инженерство е сравнително кратка. Според Съвета за безопасна работа с генетически изменени висши растения в България през последните години се правят само полеви опити с изменена царевица, сдънчоглед и някои други култури. Основните играчина българската сцена за генетични опитi в растениевъдството са транснационалните компании Монсанто и Пионер, които предлагат на българските фермери семеиа мутанти.
Царевичните хибрйди на Пионер например съдържат гени, които предлагат контрол върху упоритите плевели/бутрак, обикновен щир, пача трева, балур и т.н./, увеличават инсектицидната устойчивоет/срещу царевичния пробивач/ и общата здравина на растението. Според еколозите обаче използването на хибридите заплашва сериозно околната среда, а и самите растения. Учените предполагат, че това ще доведе до Създаване на нови и по-големи проблеми с досега съществуващите вредители. "Изменените растения могат да напуснат земеделските полета и да се настанят в устията на реките, задушавайки естествената флора там. Освен това те могат да предадат гени върху други сродни растения, включително и плевели, които могат да станат още по-устойчиви отпреди. Въвеждането на генното инженерство в растениевъдството може да доведе и до увреждане на полезните видове и унищожаване на био разнообразието в родната природа.
За нас в момента най-важното е да си осигурим достъп на селскостопанската и хранителната индустрия до западните клиенти -- единствените стоки, с които можем да бъдем интересни на пренаситения световен пазар.
Експерти от Съвета на Европа отдавна ни съветват да поемем по пътя на еко-логичното земеделие. Този призив става особено актуален след епидемията от луда крава, която промени коренно потребителското търсене на месо в страните от Европейския съюз и САЩ. Такъв вид земеделие има и своите потенциално положителни за нас страни -- не е необходимо да се влагат висококачествени, но скъпи добавки към храната на животните, в повечето случаи добитото мляко и месо са по-малко като количество, но доста по-скъпи, ако успеем да докажем техния екологичен характер. В повечето случаи екологичното земеделие е по силите на малки и средни фермери, каквито са преобладаващата част от нашите селскостопански производители. За да станем обаче износители на селскостопанска продук-ция и хранителни стоки за световния пазар, трябва да убедим партньорите си, че наистина произвеждаме екологично чиста продукция. Това е много деликатна област, защото в нея доверието се печели трудно, а се губи само при един дори доказан случай на злоупотреба.
В материала е използван анализ и на агенция Балкан
|
ШАНСЪТ ДА ПРОБИЕМ НА СВЕТОВНИТЕ ПАЗАРИ Е ЕКОЛОГИЧН
