Имало едно време един търговец. Пътувал нагоре надалу по Света. Търгувал.

Веднъж търговецът разбрал, че един стар вехтошар притежава вълшебна мелничка. Като й кажеш "мелничке, меляй сол" и тя започвала да меля сол.

Търговецът отишъл при вехтошара, и поискал да купи мелничката. И след хилядите молби и предложения за добро заплащане, вехтошарът отказавал да продаде мелничката.

Тогава търговецът изчакал да се стъмни, разбил вратата на вехтошарския магазин и взел мелничката.

Качил се на кораба си и потеглил към дома си.

Докато плавал корабът в морето, търговецът извадил мелничката, сложил я на масата в каютата си, и й казал - "мелничке, меляй сол".

Мелничката започнала да меля сол, а търговецът пълнен чувал след чувал.

Чувалите свършили, всичко вече било пълно със сол.

И тогава търговецът осъзнал, че не знае как да спре мелничката. Тя продължавала да меля сол, солта затрупала кораба, и той потънал.

Мелничката и до днес меля сол на дъното на морето, затова морската вода е солена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите