Мисля, че доверието идва с времето. Ако от скоро си в София, може би ще трябва да поизчакаш малко. За да се довериш някому, а и той на теб, трябва най-вече да се познавате добре. Да знаете колко струвате като хора един за друг и тогава ще видите дали можете да разчитате на приятелството си. Защото всички онези познати, с които се сблъскваш всеки ден не са нищо повече от фон в твоята картина. Намери цвета, който ще се открои от него. И не бъди апатичен. Усмихвай се. Поддържай се (физически, психически, ако щеш и хигиенично) - хората обичат "хубавите неща". Вгледай се по-добре в познатите си и в ценностната система на всеки един от тях. И запомни: ако ти подхождаш с недоверие и нацупена физиономия, не можеш да очакваш обратното от тях. Все пак, доверието е в нас самите. Ние преценяваме дали да го дадем някому. Ти искаш ли да дадеш своето отново? Струва ми се, че много те боли от загубата на миналото, но ти сам си го пожелал, нали? Незная каква ти е причината, затова ще спра до тук, за да не стрелям на посоки :о).
Чао!